Първият учебен звънец вече би. Жадните за просвета български дечица, бъдещето на страната, прескочиха прага на своите училища. През лятото много от учебните заведения бяха ремонтирани. Това е похвално. Но от години се говори, че щяло да се състои някаква реформа, която никой министър не успява да осъществи. Проблемът бил в това, че писачите на учебници са едни и същи и са хванали много здраво юздите. А годините минават, времето лети. Колкото и да се тупаме по гърдите, че имаме много добра образователна система, че ние учим еди какво си в първи клас, а американчетата го учили в 5-ти, то крайният резултат от образованието ни е плачевен. Доказват го ниските резултати на иначе лесните матури.
Образованието да дава все по-лоши резултати е световна тенденция. Ясно ми е, че не може всички да са високо образовани. Но у нас наблювадаме нещо изумително, което едва ли е проблем само тук, но съм категоричен, че в Западна Европа го няма. Всякакви плиткоумници стават висшисти. Университетите имат някаква бройка студенти, които трябва да приемат. Тази бройка често надминава дори и броя на кандидатите. В някои специалности се приемат студенти, които са изкарали тройки на така или иначе лесните матури. Само който не е решил да вземе „виШо“, той не е взел тапия в България, особено през последните години. Това е бомба с закъснител. Народът ни е умен, но потъва все повече в невежество. Нима с прости висшисти, следователно и с прости ръководители, ще сме като всяка друга западноевропейска страна?
Но нека се върнем в началното, прогимназиалното и гимназиалното образование. Доскоро бях ученик и имам своето мнение по въпроса. Учебниците са толкова претрупани с информация, написана на академичен език, че дори и да си сред най-любознателните може да се откажеш от това да носиш шестички вкъши, за радост на мама и татко. Учебниците по много предмети трябва на всяка цена да бъдат синтезирани и лишени от излишна информация, която в този вид би трябвало да е предназначена за студенти, а не за ученици. За сметка на тези сложнотии, не се набляга на основата, на нещата, които всеки човек трябва да знае. В крайна сметка така не се научава нищо. Този, който е измислил тази система, е гениален, но очевидно не е с добри намерения.
Който и преподавател да попитате, всеки ще ви каже, че часовете му не са достатъчни и едва смогва да препуска през материала. Но истината е, че часовете са достатъчни. Просто материалът е несъобразен с тях.
Според мен възпитанието на децата не е задача на училището. Но това не означава, че не трябва да се държи на дисциплината. Изобщо да се възпита дете в днешния свят е много трудна задача. Ето примера с принц Хари от миналия месец. Той със сигурност е получил едно от най-добрите възпитания, които човек може да получи изобщо. От малко дете е бил подготвян, как да се държи и какво да не прави, за да опази доброто име на британската монархия. Но ето, че въпреки възпитанието, той вече няколко пъти я излага и все под чужди влияния. Преди години се яви на парти в лондонски клуб с фашистка уноформа, а през изминалия месец в интернет се появиха негови голи снимки от хотелска стая в Лас Вегас, очевидно играейки на някаква игра от типа нат т. нар. „шише“, в неприлични пози с момиче. В неговия случай тази разпуснатост може да се дължи и на това, че като дете е бил твърде зает с възпитанието му и сега „изпушва“. Но той е категорично доказателство, че каквото и възпитание да получиш, било то вкъщи или в училище, материалният свят е твърде примамлив и човек лесно, дори и да е много добре възпитан, може да се поддаде на лошите му изкушения, които предизвикват прояви, типични за невъзпитаните.
Но все пак училището не бива да подминава с лека ръка лошите прояви на учениците. Дори и в САЩ, която страна се самоопределя и възприема като ярък пример за демокрацията, в училищата има стаи за наказания. Тях учениците са задължени да посещават извън учебно време, ако нарушили реда. Там те могат да не правят нищо, могат да си пишат домашните, могат да разговарят и с психолог. Но тук доста родители биха приели тази идея като крайна. Те хем се оплакват, че учителите не възпитават децата им, хем, когато решат да ги повъзпитат, вдигат луди скандали на преподавателите... Понеже им се бъркат във възпитанието на децата им.
Но въпреки това, че училищата не са длъжни да възпитават децата, вместо излишния и почти непосилен за разбиране материал, би било добре учениците да учат неща, които биха им били полезни на практика. Например, как да оказват първа помощ, как да реагират при приодни бедствия, как да опазват околната среда, как да пресичат улицата правилно и да познават знаците по пътищата, как да се държат с хората и животните, какви права и какви задължения имат като граждани...
Биха могли да учат също речев и обществен етикет, как да са съвестни граждани... Много ми е забавно, когато някой политик каже, че за нещо, например, да не се драскат паметниците, разчита на съвестта на гражданите. Ето, училището може да опита да научи бъдещите възрастни граждани, защо не трябва да рисуват по тях, защо трябва да уважават всеки човек, на когото е издигнат монумент. Поне някакъв минимален резултат би трябвало да има. Но едва ли това би се случило, защото невеж и муден народ, който не уважава своите велики личности, се управлява по-лесно.
