Експремиерът на България и лидер на българските социалисти Сергей Станишев беше избран за лидер на европейските социалисти. Новината сама по себе си е интересна, защото е истинска като такава, защото е показателна за процесите и защото касае България в контекста на Европа и света.
Част от родните ни политолози побързаха да поздравят Станишев и да пожелаят успех на българските и европейските социалисти. Една друга част обаче първо се замислиха и изказаха малко по-различни мнения за този избор. Според тях на първо място избор за лидер на европейските социалисти просто нямаше, защото кандидатът беше само един, както се правеха избори преди двадесетина години и у нас. На второ място беше почти назначен лидер от Източна Европа, което е прецедент и пак според една част от родните ни политолози, това показва процес. Какъв е обаче той? Това е разделянето на БСП…/окончателно и за кой ли път!/….с комунизма и социалдемократизирането й. Това е пореден опит, за поредната мистификация, според други специалисти по балкански политически фокуси.
Става дума за това, че преди повече от 20 години, свалянето на петолъчката от пилона на тогавашния Партиен дом в София, не направи БСП социалдемократическа партия, както и изборът на Станишев за лидер на европейските социалисти няма да я направи такава! Това наистина са процеси, но те не се случват за една нощ, нито за една седмица, нито дори за месеци, нужни са години… и поколения!
Сред мненията на политолозите се прокрадна и още една тема, където възникна задочен спор, колкото оригинален, толкова и реален. Част от тях считат, че не бива да “изнасяме” тоталитарни фамилии извън страната, като визираха фамилията Бокови в ЮНЕСКО и сега изборът на Сергей Станишев за лидер на европесйките социалисти. Други пък контрираха, че всъщност ние не “изнасяме” тоталитарни фамилии в Европа, а дори напротив, именно Европа сама си ги “внася”. Истината, както обикновено е там някъде, но не съвсем по средата, пак, както винаги! Вярно е, че Европа гласува за тези личности от въпросните фамилии, вярно е, че те са избрани с демократична процедура…, едва ли някой се съмнява в демократичността на общоевропейско ниво! В същото време обаче е вярно и това, че много зависи, как именно тези личности са представени пред Европа, за да гласува тя за тях…! Дали Европа наистина знае, какви са били функцциите на фамилиите Бокови и Станишеви при предишния режим на управление от една единствена партия, която се преизбираше самата себе си и се възпроизвеждаше идеологически, наистина като един своеобразен “вечен двигател”…!? Може би именно тук е разковничето в споровете между политолозите и социолозите ни.
Идеологическото минало тежи, то тежи винаги и това касае не само БСП. Има доволно количество депутати, за които съм силно изкушен да ги нарека “дупетати”, които имат тежко идеологическо минало, преминало като космическа совалка през няколко политически формации и партии, при това с коренно различни политически идеологии. Такова минало тежи и на БСП и какво ли не прави тя, за да избяга от него. То не бяха рок-фестивали на връх Бузлуджа, то не бяха рок-булеварди като рубрики в едноименния партиен вестник, то не бях мотори, кожени якета, рапиране и какво ли още не, само и само комунистическото минало поне лекичко да отстъпи на социалдемократическия блян, но…не би! Хората са си го казали: “Променил се Илия, огледал се-пак в тия!”.
Според част от политолозите ни, “износът” на тоталитарни фамилии извън страната е опасна тенденция, защото те представят страната ни, както преди. Тоест, родината ни не получава нов облик, а напротив, затвърждава се старото й лице и така Европа не ни познава, а когато не ни познава, не ни и припознава като част от самата себе си.
Според други пък, износът на такива фамилии не е проблемен, защото те са достатъчно подготвени в административно отношение, за да бъдат лидери на европейско, че дори и на световно ниво. Примерът, който най-често се дава е, че Ангела Меркел-“желязната лейди” на Германия, произхожда именно от Източна Германия и се справя добре като канцлер на обединена Германия. Възможно е това да е така, няма да оценяваме Меркел, но дори и да произхожда от Източна Германия, все пак е именно от Германия. При нас обаче нещата са малко по-различни, макар и не в същия аспект. При нас нямаше разделение на държавата, но имаше ярко, при това осезаемо и до днес разделение на правоимащи и правонямащи. Именно този процес роди възможността едни фамилии да се образоват, да пътуват, да градят стаж, а други-просто да вегетират. Ето от тук произлиза негативизмът на някои българи към Бокови, Станишеви и много други, защото не само тези двете фамилии държат лостове на власт извън страната ни. Някои се подиграваха преди години на земеделския лидер Милан Дренчев и на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, че били прости хора. Не, те не бяха нито са прости, те не са имали възможността да станат “сложни” защото са били по затворите, години на ред!
И в заключение бих искал да задам няколко въпроса, като се възползвам от правото си да не отговоря на нито един от тях. Нека всеки сам да си отговори и да си очертае границата на собственото си мислене, след това.
Представяте ли си дъщерята на Химлер като депутат в Бундестага на Германия през 1950 г., или синът на Гьобелс-командващ флота на Германия през 1960 г., или пък племенникът на Хитлер-крупен строителен предприемач през 1985 г…? Можете ли поне да опитате да си представите, например, синът на доктор Менгеле като собственик на дом за социални грижи в Лайпциг, през 1980 г., или пък дъщерята на Гьоринг-почетен председател на съюза авиоконструктурите…? Ако това бяха възможни състояния, то днес Германия едва ли щеше да бъде същата, макар и след почти половинвековно разделение. А трябва ли да питам, дали би било възможно синът на Адолф Айхман, например, да оглави Европейската комисия днес…?
Когато всеки един от нас намери собствените си отговори на тези въпроси, тогава мисля че ще сме в състояние успешно и конструктивно да коментираме и несъстоялия се избор за лидер на европейските социалисти! А до тогава, нека се ограничаваме с тържествено откриване на всеки десет сантиметра от някоя нова родна магистрала и все по-усърдно да рекламираме оперативната програма за развитие на селските райони!
