Един голям процент от работещите българи имат два договора-един реален и един устен-на тетрадка! За какво собствено става въпрос? Масово фирмите предлагат трудов договор на минималната, или малко над минималната заплата, а останалото се получава по устен договор и подпис в прошнурована тетрадка. Нека да си призная, и аз съм работил така! Реалният трудов договор, разбира се, надлежно и повече от прилежно се регистрира в НОИ, а доходите от тетрадката, разбира се, са си напълно нелегални. Така работещият се осигурява на ниски доходи, но за сметка на това получава допълнителни средства.
Работодателят е доволен, че плаща по-малко разходи, работникът също е доволен, че получава повече, но на практика несъзнателно участва в измама спрямо държавата. Всъщност спестяването на разходи за работодателя по този начин по същество представлява измама спрямо самите работници, защото внасяните им осигуровки са по-ниски и това се отразява на възможностите им за получаване на достойна пенсия, след години. Сега обаче повечето хора не мислят за пенсия и са съгласни да получават повече пари на ръка, защото е криза!
В задълбочаващата се рецесия у нас, много работодатели практикуват намаляване на излишните си разходи, като този процес започна още през есента на 2008 г., когато бяха свити, а впоследствие и напълно заличени, разходите за реклама. Сега обаче започва един опасен процес, при който започва свиване на социални разходи, които са задължителни. Много фирми ограничават отпуските на своите служители. Те излизат например за пет дни, но по документи се водят в отпуска за 20 дни, както е изискването на Кодекса на труда. Някои дори принуждават работниците си да се подписват, че доброволно се отказват от отпуските си, или биват освобождавани, разбира се с дежурното едномесечно предизвестие, пак според Кодекса на труда.
Може би не е далеч времето, когато, в условията на ужасяваща икономическа криза, каквато не е била позната и през войните, според стари хора, работодателите ще ни принуждават да се подписваме и на други документи. Защо не, например да се подпишем, че ще работим денонощно и ще плащаме за квартира, защото нощем сме на работа, или пък да декларираме, разбира се "доброволно", че в събота и неделя ще работим ангария на вилата на шефа...!? Като се замисля, всъщност...никак не е смешно..., защото има места, където това е реалност, е разбира се в определени нюанси!
Това е социалното уравнение. То обаче има едно много простичко решение и то се нарича "корен квадратен от Главна инспекция по труда". Кой нормален човек, ще се откаже доброволно от отпсуката си? Ами ясно е, че няма такъв. В уравнението обаче се пита, как да се приложи вярната теорема, за да се обясни липсата на активност от въпросната трудова инспекция, която дори трябва и да се самосезира?
Има подписани документи, че служители и работници се отказват от оптпуските си, добре, тогава трябва да се намери правилният подход, със съответните задължителни социални защити, тези хора да намерят път към ГИТ /Главната инспекция по труда/ и да подадат жалби. Дори и да не са подадени такива, ГИТ би трябвало и би следвало сама да провери такива случаи, защото те са очевидно неадекватни. Тук обаче се сещам за един виц за сутрешното работно време на държавните служители, което било от "8 до 12.....кафета...!". А и как да ги виним? С крайна заплата от 440 лв. за служител с ранг-старши експерт, който е на средна възраст, със стаж от поне 20 години, няма как да очакваме повече от него...! Тези хора са уморени, изтощени, отегчени и обезсърчени, и именно заради това те просто не работят!
Налага се да повторим, че няма как работник, или служител, без трайни ментални увреждания, сам да се откаже от социални придобивки, които при това му се полагат по официално право!
Рабоитим на двойни договори-трудови и устни, нямаме защити при съкращения, защото въпросната ГИТ няма достатъчно правомощия, лишаваме се от отпуски...кога ли ще дойде времето, когато ще си плащаме, за да ходим на работа...!? Това може и да звучи комично, но на фона на случващото се, изглежда напълно постижимо! Много работодатели се възползват от факта, че има криза и хората са притеснени. Това става повод поголовно да се орязват социални права, което води до откровени абсурди. В същото време от Европейския съюз непрекъснато ни критикуват, къде със сопата, къде с перо, че имаме проблеми с престъпността, правораздавателната и....социалната система.
Социалният Тотю, пардон...-министър, непрекъснато, почти ежеседмично, ни обяснява от синия екран, че един от най-добре усвояваните фондове е именно Европейският социален фонд, който у нас се реализира финансово чрез ОПРЧР - "Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и произтичащите от нея социални програми и мерки. Някои от тях обаче са достойни за христоматия по парапсихология! Трябва да напомним, че усвояването на парите от Европа, не означава подобряване на нивото на социалните услуги у нас. Усвояването в България, обикновено си е напълно легализирано и регламентирано крадене! То дори си има своя структура, йерархия, нива, разклонения и форми на администриране, които под наукообразната сянка на публичните търгове, постига същото. Или иначе казано, променил се Илия, ама пак останал при тия...!
Въпросът тук всъщност е: как другите държави успяват да накарат работодателите си да правят реални договори, как там работниците и служителите не са лишавани от отпуските си "доброволно"...? Умишлено не споменавам конкретни държави. Възможно е и на други места да имат такива проблеми, но едва ли това е повсеместна практика...!
Андрешко е щастлив, когато е измамил държавата, но трябва да разбере, че по този начин той мами самия себе си, защото ако днес страда държавата, утре ще страда, още повече, Андрешко!
Дали в други държави липсата именно на Андрешко е причина социалните им системи да работят правилно, а не "про форма"? Дали този класически литературен герой "мъти водата" на Кодекса на труда в татковината ни? Преди време вездесъщият ни премиер беше набелязал и социалния Тотю за освобождаване, но му се размина, дали защото ББ не беше намерил на някой разклон по магистралата нов министър, или защото Тотю бил "намерил верния път"?! Е, ако това е верният път, да правим нещо на документ, което на практика да е съвсем,...ама съвсем различно, бих казал "аферим чоджум!", ама май не е...!
