Или какво се случва, когато Америка кихне...
Може да харесвате американците или точно обратното – да ги смятате за ограничени, надути и арогантни. Независимо обаче от личното ни отношение трябва да сме наясно с едно нещо – всяка политическа или икономическа турбуленция в Щатите се отразява сериозно на нашата малка България. Може би считате това за преувеличено? Помислете – в САЩ се създава 1/3 от световната икономика. Няма сериозна банка в света, която да не е свързана с американската банкова система. Международните инвеститори притежават акции на щатски компании за трилиони долари. Ако се проследи нашия износ или внос ще се установи, че много от контрагентите ни пряко или косвено също имат взаимоотношения с американците. Дори и немалка част от портокалите, набрани от българите в Испания, тръгват на път през океана. И далеч не е само това - Щатите употребяват голяма част от добития по света нефт и само един слух е достатъчен за да увеличи или срине с 10 - 15 долара цената му. При евентуална нова война в Близкия изток ме е страх дори и да си помисля какви може да станат цените по бензиностанциите!
Или казано по-простичко – когато Америка кихне, нас треска ни тресе! Ето защо и предстоящите през ноември в САЩ президентстки избори са събитието, от изхода на което много ще зависи бъдещето на България през близките години.
При нормални обстоятелства (без диктатури, революции, граждански войни, арабски и всякакви други пролети) икономиката на една държава винаги е циклична, постоянно „люшкайки” се като махало между две крайности - на разцвет и благоденствие и на депресия и застой. Един икономист би разказал по-подробно за различните фази на този цикъл, но за целите на статията по-важното е друго – в трудни времена на власт обикновено идват „десни” правителства, които затягат коланите и започва натрупване на национално богатство. И когато след няколко години икономиката се подобри уморените от „затегнатите колани” хора избират леви правителства, които започват да използват акумулираните пари за различни социални програми, образование и инфраструктура. Това продължава докато разходите нараснат толкова, че отново да вкарат държавата в криза.
Какво обаче се получи в САЩ през изминалото десетилетие? Двете основни партии, които се редуват във властта са демократите в ляво и републиканците, за които се предполага че са дясна партия. Но предположението не винаги е вярно – има републиканци, които имат по-леви разбирания и от много демократи, и те обикновено са наричани със съкращението RINO или в превод „републиканец само по име”. Именно такъв RINO до голяма степен беше и президентът Буш. Той не постави началото на сегашната криза, но и не направи абсолютно нищо през осемте си управленски години да я предотврати или тушира.
Резултатът? Махалото на политическия живот в Щатите се отклони от естествения си път и се „размина” с махалото на икономическия цикъл. Яхнал вълната на недоволството от републиканеца Буш малко известния и крайно ляв чернокож сенатор демократ Барак Хюсеин Обама успя да спечели президентските избори през 2008 година и вместо фискална дисциплина и усилия за възстановяване на икономиката започна безразборно харчене на взети назаем и на свежоотпечатани долари, а щатския национален дълг хвръкна до небето и се очаква в средата на септември да удари определения от Конгреса таван от 16,384 трилиона (16 394 000 000 000) долара. И ако социалистът Обама, в сравнение с когото Сергей Станишев прилича на французойката Льо Пен, спечели и през този ноември, то след някоя и друга година може да си спомняме с умиление за сегашните проблеми на Гърция като за незначителна дреболия.
