Преди малко чух коментара на водещия Георги Коритаров по ТВ Европа за днешните събития. И тъй като не мога да бъда по-съгласен с него, ще се опитам да ви го перифразирам:
Днес почти никоя българска телевизия не включи в сутрешните си новинарски емисии рождението на Ботев преди 173 години - за разлика от "традицията" с ваденето на кръста от студените води.
Мисля си... Защо често отбелязваме с въодушевление смъртта на героите, но забравяме тяхното рождение? Отговарям ви: защото, когато се роди герой сред робите, той ги ръчка и се опитва да ги събуди от многовековния "сън мъртвешки". А когато умре, робите вече си отдъхват - няма кой да ги притеснява. Кириакстефчовците и чорбаджиюрдановците са победили.
И аз се опитах да кажа всичко това чрез сценария си във филма "На прощаване" още през 2018 година. Но тогава много хора ме разпънаха на кръст и не ме разбраха. Понеже истината не понася на всеки. Но аз не забравям какво пее великият Емил Димитров: "...ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш, идваш при нас..."
Живей, робе! На тебе Ботев не ти е нужен!
