След акцията на прокуратурата в сградата на президентството вчера сутринта, за няколко часа в София се организира масов протест пред „Дондуков“ 2. Самият президент Румен Радев слезе сред протестиращите, следван неотлъчно от вицепрезидента Илияна Йотова с призиви „Вън мутрите!“, „Да изхвърлим мафията" и “Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж“. Юмрукът бе размахан, военните действия започнаха.
Цялата държава изпадна в състояние на нестихваща безпрецедентна еуфория и приповдигнато настроение. Сякаш само за 24 часа попаднахме в измисления свят на една детска приказка, където доброто се бори със злото и накрая го побеждава, а читателят е длъжен да си направи необходимите и „правилни“ поуки.
Сред гражданското общество се надигна вездесъщ, неповторим, непоколебим и свръхестествен ентусиазъм, свързан със започналата и вече осъществяваща се всенародна революция, която веднъж завинаги да организира опелото на прехода, да влезе в саморазправа с мутрите и мафиотите, и да върне България на българите. Това е революцията на онези, които са доказано добри, интелигентни, работни, свободни и почтени. Те проявяват огромна нетърпимост към злодеянията на лошите и искат спокойно да се наслаждават на всяка плажна ивица, която е изключителна държавна собственост, но отдавна е приватизирана от недосегаеми и безнаказани феодали, стоящи над законите и правосъдието. Добрите, интелигентни, работни, свободни и почтени хора са и патриоти – те не могат да търпят поругателства срещу българското национално знаме и подкрепят активните мероприятия с лодки и десантите по плажовете на въпросните феодали.
Вчера немалко хора излязоха по площадите, развявайки българския трибагреник с викове „Гешев е позор“, „Оставка“ и тем подобни лозунги, присъщи на една въстаническа, бунтарска атмосфера. Други решиха да изкажат в социалните мрежи и по медиите подкрепата си за дългоочакваната и безподобно могъща гражданска съпротива срещу родния олигархично-политически модел. Съпротива срещу униженото, оскотено и вече неприемливо статукво, в което бяхме принудени да пребиваваме.
Всичко това звучи толкова красиво и прекрасно! Направо ще се разплача от умиление, докато си припявам „Боят настана“, слушам обедните новини и се готвя да напиша този текст. Аз знам добре обаче, че обикновено в живота нищо не е такова, каквото изглежда. Фасадата често прикрива достоверността на онова, което се случва, а в театъра ни се промотира едно представление, зад кулисите на което се организира истинската игра, особено ако тя е политическа. Детските приказки са само детски приказки, те живеят, в крайна сметка, единствено в тесните рамки на художествената условност. На приказките е хубаво и лесно да се вярва. Малко по-трудно и болезнено е обаче да се опиташ да си обясниш какво в действителност се случва като се опиташ да видиш цялата реалност в нейната истинска пълнота.
В България, откакто беше обявено извънредното положение през март, та чак до ден днешен, се случиха толкова много събития в обществено-политически план, че сега е почти невъзможно да се ориентираш кой, какво, защо и как прави или говори. От журналистите, медийните анализатори и т.нар. „експерти“ по различни въпроси, гостуващи в телевизионните предавания, през политическите и медицински лица, та чак до обикновените граждани. Хаосът е пълен, зрелищата са налице, а разпространението на коронавируса е удобен и изключително ефикасен катализатор на всички тези процеси.
На какво ли не станахме свидетели през последните няколко месеца – емоционалните сутрешни брифинги на Националния оперативен щаб, които имаха възможността да стресират дори и психически уравновесен шаолински монах, който постоянно медитира и живее някъде далече на Изток на поне 2000 метра надморска височина; най-разнородни противоепидемични мерки от заповедите на министър Ананиев – заповеди, чиято численост вече се отказвам да следя; казусът с подготвящия нов политически проект Васил Божков, който се превърна в най-известния съвременен български инфлуенсър с неговите почти ежедневни включвания от Дубай (лично на мен това ми действа като брифингите); постоянната размяна на компромати и прочие от бизнесмени и политически фигури; златните кюлчета, банкнотите и оръжието в нощното шкафче на министър-председателя, наблюдаван, по неговите думи, от президентския дрон; записите със скандално съдържание, касаещи Бойко Борисов; акциите срещу Бобокови и т.н.
В този хаос се стигна до една невероятна непоследователност на думи и действия, на мнения, тези и хипотези. Истината и лъжата се смесиха и в тази болестотворна амалгама фабрикуването и манипулирането на общественото мнение отново излязоха на преден план.
Довчера за мнозина Делян Пеевски не беше чак толкова лош (или най-малкото им беше също толкова безразличен), защото даряваше сума ти пари в борбата срещу Covid-19. Никой от настоящите революционери не се осмели да попита откъде Пеевски има толкова много средства и дали неговите дарения са продиктувани от изцяло хуманистични и филантропски подбуди. Отново се заговори за модела КОЙ, Пеевски и Доган, макар че от много време твърдя и пиша, че моделът ПРО (Прокопиев и компания) е не по-малко опасен от модела КОЙ и, че двата модела имат един и същ генезис/методика на действие. А и за обществото не е проблем, че Прокопиев беше подсъдим, а някои медии (включително и национални) се надпреварваха по едно време да излъчват изявлението му за това как не разбира в какво е обвинен. Е, Прокопиев се оказа прав – явно и съдът не разбра в какво точно е обвинен и го оневини. Всеки е невинен до доказване на противното, факт. Но на мен прокопиевците (разбирай и делянчовците) са ми противни до доказване на невинността. Това обаче заслужава отделна статия.
Иначе, паралелно с гореописаните процеси Божков не спираше с включванията, появи се записът, в който Бойко Борисов нарича с обидни квалификации Председателя на Народното събрание, казусът Бобокови продължи с пълна сила. Да не говорим как масово хората вече започнаха да не искат да спазват противоепидемичните мерки. Понастоящем, по моите скромни наблюдения и социологическите проучвания, част от гражданите вече въобще не вярват в опасността от Covid-19 и твърдят, че е обикновен вирус; други смятат, че всичко това е теория на конспирациите; започва да се налага мнението, че властта използва коронавируса, за да насажда страх и да укрепва позициите си.
Съвсем случайно, точно в този момент бившият правосъден министър Христо Иванов – новият Христо Ботев със своята лодка-параход „Да, Радецки“ (реплика към партийната принадлежност на Иванов) и чета от още двама души – отиват в летните сараи на Доган, осъществявайки операция „Десантът в Росенец“ (на който може да съперничи само Десантът в Нормандия). Съвсем случайно е избрана плажна ивица (защото тя е изключителна държавна собственост), при все, че почетният председател на ДПС има сараи и на други места. Някакви мутроподобни същества започват да бутат четниците във водата – пак съвсем случайно. Отново съвсем случайно, в близост до летните сараи на един етнически турчин, едно от тези същества захвърля българския флаг, което провокира силна патриотична реакция сред населението и допълнителна нетърпимост спрямо феодала.
И изведнъж се появява президентът на Републиката и заявява, че НСО не трябва да охранява Пеевски и Доган. На следващия ден, прокуратурата влиза в президентството. Това влизане веднага е обявено за безпрецедентен противоконституционен акт срещу върховенството на закона и демокрацията. Посланието е ясно: изпълнителната власт се е смесила със съдебната. Бойко Борисов, който е заедно в комбина с Доган и Пеевски, използва Иван Гешев за политическа саморазправа с Румен Радев. Последният е провъзгласен за новия национален герой. Даже съвсем случайно се появяват кадри как съвсем случайно Радев се разхожда без охрана по бул. „Витоша“ и пак съвсем случайно купува букет от продавачка на цветя, след като до този момент от началото на извънредното положение не си е позволявал подобни народни, обикновени, хуманни действия.
В същото време, никой не задава следните въпроси:
Как бивш правосъден министър едва сега се досеща, че Доган незаконно и противоконституционно е разположил свои сараи точно на плажната ивица? Къде блееше същият този правосъден министър, когато беше част от изпълнителната власт? Защо тогава не се бореше за законност и справедливост, атакувайки Ахмед Доган с правомощията и възможностите, които му дава неговия пост? А защо някой от революционерите не попита общинския съветник на „Демократична България“ от Бургас Димитър Найденов – единият от четниците при десанта – как е гласувал на сесия на Общинския съвет от 28 април тази година за взимането на решение, с което общинският път в парк „Росенец“ е деактуван от публична общинска собственост и се превръща в частна общинска собственост, демек в собственост на онзи, който е във въпросните сараи?
Необходимият ефект обаче е произведен – всички тръпнем в очакване президентът да се произнесе по казуса. И той заявява, повтарям, че НСО не трябва да охранява Пеевски и Доган. Хората са доволни – президентът се е застъпил за народа в борбата му срещу мафията. В същото време, отново никой не се замисля за следното: кой, в крайна сметка, е отговорен за действията на НСО? И понеже се оказва, че днес всеки разбира и юридическата материя, нека да видим какво пише в Закона за НСО, Глава втора, чл. 5, ал.1: „Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката.“ И още, само че в друга разпоредба: „Основните структурни звена и общият числен състав на Националната служба за охрана се утвърждават от президента на републиката по предложение на нейния началник.“ Тук възниква следният логичен въпрос: как ако си президент, към когото се числи една институция (НСО), и за чиито структурни звена и числен състав отговаряш по закон, критикуваш и обвиняваш същата тази институция, че охранява определени лица и че не трябва да го прави? Логичен отговор аз не намирам.
Вчера прокуратурата влиза в президентството – това вече е безцеремонно нарушаване на Конституцията. Поправете ме, ако греша, но не знам съветниците на президента или сградата на президентството да имат имунитет според същата тази Конституция, на която сега куцо, кьораво и сакато се уповава. Имунитет, според същата тази Конституция, имат президентът и вицепрезидентът. До онзи ден нашата Конституция беше лоша и трябваше да я променяме, а сега изведнъж е основният закон на Републиката, който ни води в битката ни за справедливост…
Вижте, аз не съм адвокат на когото и било, най-малко пък на прокуратурата, ГЕРБ или Бойко Борисов. Нито защитавам тях, нито съм се обърнал против президента или пък критикувам протестиращите. Всеки има право да мисли, пише и прави каквото смята за правилно. Просто аз лично смятам, че не трябва да мерим с двоен аршин, да внимаваме на кого се доверяваме и къде насочваме гражданската си енергия. Защото имам чувството, че тя отново ще бъде използвана от онези, срещу които твърдим, че сме вдигнали революцията. От мутрите и мафиотите. Но нека да видим кои са те, в крайна сметка. Кои са лошите и кои – добрите.
Бойко Борисов е от лошите, съгласен съм. Впрочем, той вероятно отново ще използва цялата ситуация, за да извлече дивиденти за себе си – има достатъчно ресурси за контрапротести, а и все още, за хубаво или за лошо, е действащият ни министър-председател. Но нека да видим другите хубавци.
Корнелия Нинова, която вчера също беше на протестите барабар с други политически фигури от добрите ли е? Ако предположим, че Доган и Пеевски са мутри и мафиоти, и протестите са и срещу тях, не се ли обявява Корнелия срещу онази партия, с която БСП управлява в Тройната коалиция? А Иво Прокопиев от добрите ли е, след като според съда вече е невинен? А Христо Иванов? Румен Радев? Иван Гешев? Кои всъщност са мутрите и мафиотите в държавата? Протестиращите какво целят: да свалят Борисов и да нахулят Гешев, или да подкрепят Радев? Да се преборят с Доган и Пеевски, с Бобокови, с Васил Божков? Или всички взето заедно? Или просто казваме, че всички са маскари, теглим им по една майна и искаме „промяна“ на статуквото. Промяна на какво и как? С кого? С нови лица? Кои са те? Посочете ми ги. И защо, например, нахлуването на прокуратурата преди време в Министерството на околната среда и водите, и извеждането на Нено Димов не е реваншизъм и посегателство срещу изпълнителната власт, но акцията в президентството е атака срещу държавния глава, внимателно подготвена от министър-председателя и останалите мутри/мафиоти в държавата?
Не е нормално Бойко Борисов да участва в словесни престрелки с Румен Радев вече от не знам колко месеца, а в същото време да говори с уважение за институциите. Не е нормално министър-председателят на една парламентарна република днес да прави 45-минутен брифинг, старателно предаван от повечето телевизии. Не е нормално министърът на здравеопазването да издава заповед след заповед за противоепидемичните мерки. Не е нормално Националният оперативен щаб да взима решение за разхлабване на мерките, отваряйки чалготеките и футболните стадиони за посещаемост, а после да използва собственото си невежество (или далновидност), за да всява страх у хората с поредния рекорд заразени лица и да упреква обществото в безотговорност.
За мен обаче е също толкова ненормално президентът на една парламентарна република да зове към революция, да размахва юмруци по площадите и да се прави на поредния ни месия. Не виждам нищо демократично в това, честно казано. Президентът трябва да е гарант на баланса между отделните институции, да обединява нацията и да я олицетворява. Не смятам, че го прави.
Детските приказки са за наивниците. Докато тях ги има, ще има хаос и зрелища. И, повярвайте ми, ние можем само да загубим от това.
