Каквото и да кажа в този момент, би могло да се интерпретира по различен начин от хората, защото темата е актуална и чувствителна за всички. За всички в тази страна, които все още твърдят, че са човешки същества с останал разум и емоции. За всички, които ежедневно се борят за свободата на словото и онази журналистика, която не слугува на мутренски интереси, партийни организации, бързо забогатели бизнесменчета и политически метреси. За всички близки, приятели, познати, колеги и зрители на Милен Цветков. За всички, които са имали щастието да се докоснат до неговата обективност и харизма на живо или пред телевизионния екран.
На 20 април сутринта, директорът на СДВР ст. комисар Георги Хаджиев потвърди, че известният български журналист е загиналият в тежката катастрофа навръх Великден пред мол „Парадайз“ в София.
Наслушах се, начетох се и се нагледах на най-разнородни мнения за инцидента. Едно нещо сред тях обаче ми направи особено силно впечатление: как много хора на средна възраст и по-големи, се надпреварват да хулят и обиждат безотговорното „младо поколение в България“, което живеело с чувство за безнаказаност и нямало никаква ценностна система. Появиха се доста коментари, статии и анализи в електронните медии и социалните мрежи с такава насоченост.
Искам най-отговорно да заявя, като човек на почти 27 години, че съм напълно съгласен с едно подобно твърдение за младите хора у нас – най-вече онези между 18 и 25-годишна възраст. Тук говорим за масови тенденции и практики, а не за изключения. Защото, има много български младежи, които надрусани и пияни се качват на скъпите си коли, закупени от маминка и татенцето, и отнемат човешки животи. Но има и такива, които на 22 години, например, си изкарват прехраната сами, помагат на възрастните хора в борбата с коронавируса или печелят олимпиади по математика и физика на световно ниво. Пак повтарям: принципно съм съгласен с твърдението за безотговорното младо поколение, което живее с чувство за безнаказаност. Говорим като тенденция. Но, има едно голямо НО.
За да израсте в нашата мила татковина едно такова поколение, някой го е насърчил или най-малкото, не му е попречил да придобие настоящите отвратителни модификации. За да има едно 22-годишно момче Ауди Q7, някой първо трябва да му е помогнал да си го купи, защото това Ауди със сигурност не струва 2000 лв. За да подкара едно 22-годишно момче този автомобил под въздействието на наркотици, някой трябва да го е снабдил с тези наркотици. За да не извърши едно подобно ужасяващо престъпление едно 22-годишно момче в центъра на празна София, един компетентен орган е трябвало да вземе превантивни мерки в тази посока, вместо да изисква декларации по КПП-тата и да „бди“ за националната сигурност. За да притежава едно 22-годишно момче чувство за отговорност и липса на усещане за безнаказаност, родителите му са могли да бъдат по-дейни в неговото възпитание и предаването на необходимата ценностна система, в която присъстват и други неща, освен многото кинти и скъпите автомобили; образователната система вероятно е трябвало да си свърши по-добре работата; църквата да даде по-подходящ личен пример; останалите институции да не стоят безучастни; обществото да не се дистанцира от проблема…
Не ме разбирайте погрешно. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай, не се правя на адвокат на младото българско поколение, а още по-малко на лицето, извършило въпросния акт вчера, което и да е то, които и да са родителите му. То ще си понесе отговорността, макар че белята вече е станала… Просто се опитвам да обясня, че в момента няма нужда да се замеряме с кал и да виним кого ли не за поредната потресаваща трагедия на пътя. Това нито ще успокои съвестта ни, нито, за съжаление, ще ни върне Милен Цветков. В момента трябва да осъзнаем, че под една или друга форма, всички сме виновни и отговорни за всичко онова, което ни се случва, включително и войната по пътищата. От политиците, през обикновените български граждани, независимо от възрастта им, та чак до различните институции и журналистите.
Като споменах журналистите… Обръщам се към всички вас в качеството си на свободен гражданин, поет, писател и публицист, който никога не се е страхувал да изказва мнението си, независимо от това кой какво ще каже. Независимо от това дали съм бил прав или не.
Уважаеми колеги журналисти, ако все още смятате, че в България съществува свободна и независима журналистическа гилдия, в която присъствате и вие, няма да оставите този казус да заглъхне в небитието! Интересувайте се от темата, направете разследвания, напишете анализи и коментари, задайте неудобни въпроси, проявете конструктивно съмнение, намерете и представете истината. Аз лично точно това мисля да направя и затова реших да напиша този текст. Не трябва да се мълчи пред несправедливостите, политическата наглост и мутренската профанизация. Никога и при никакви обстоятелства.
Милен Цветков никога нямаше да замълчи пред тях. И ни го каза: „Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят.“
От нас остава да го послушаме, да вземем пример и да си направим необходимите изводи. С ясното съзнание за личната отговорност пред себе си и обществото, в което живеем.
