В момента всички медии по света се занимават с поредните безредици, предизвикани от мюсюлманите по света около американските и европейски посолства. А междувременно на съвсем друго място – в Китай – има безредици, пред които мюсюлманските бунтове изглеждат като детска забава. И тези бунтове не са насочени срещу Америка или срещу управляващата компартия, а срещу Япония.
Причината – апетитите на Китай към близки и далечни острови, във водите около които се предполага наличие на нефт и газ. Защото според прогнозите Китай може и да стане първата икономическа сила в света през 2017 г., но тази сила зависи изключително много от вноса на енергоносители, руди и полуфабрикати. Китай е принуден да внася повече от половината от нужния му нефт и остава най-големият вносител в света на желязна руда.
Досега тактиката на Китай бе обезпечаването на суровините да става с икономическа експанзия – чрез дългосрочни договори, концесии и закупуване на находищата „на корен”. Китайските добивни компании и работници станаха честа гледка в Африка, а в много райони на Сибир има повече китайци отколкото руснаци. Но околните острови не са нито Африка, нито Русия, а войници Китай има в излишък.
Поводът за сегашното дрънкане на оръжие е откупуването от японското правителство на три от островите Сенкаку, намиращи се досега в частни японски ръце. Подклаждането на напрежението става както на „улично” равнище, така и чрез официални заявления. Хиляди и хиляди млади китайци, съвсем „спонтанно” разбира се, започнаха да обсаждат и нападат японски компании и магазини, да горят японския флаг и японските коли по улиците. Анти-японските плакати, включително призиви „Убий японците” и за използване на атомно оръжие, станаха нормална гледка по улиците. Не само дребните японски бизнесмени, но и големи компании като Панасоник и Канон спряха работа и започнаха да евакуират служителите си.
На официално равнище генерал Ху Кайху, вицепредседател на Централната Военна Комисия, заяви, че „военните трябва да са готови за всякакъв възможен военен конфликт”.
Като се има предвид, че още на другия ден след покупката на островите до тях се появиха шест китайски военни кораба, то насилственото превземане на островите и поставянето пред свършен факт на японците и на американците е съвсем възможно.
Първият отговор на Обама беше типичен за него – изпрати министъра на отбраната Леон Панета в Китай, където той заяви, че САЩ ще изпълнят договорните си задължения спрямо Япония (двете страни имат договор за взаимна отбрана от 1951 г.), след което побърза да обясни, че няма да се месят в териториални спорове. Като че ли окупацията на една страна от друга не е териториален спор...
Въпреки икономическата си мощ Китай не е морска суперсила, тъй като голяма част от военните му кораби са доста старички. Въпреки това един светкавичен десант вероятно ще бъде успешен, тъй като алтернативата му е започване на сериозна война и едва ли някой в района наистина го иска. От друга страна, ако насилственото завладяване на островите Сенкаку успее, то на Китай ще му хареса и ще бъде само въпрос на време да се пробва отново и отново.
