Голям шум се вдига около предстоящото днес първично публично предлагане на книжата на Facebook. Дори и в България, почти всеки ден ще се натъкнете на поне един новинарски материал, посветен на темата, въпреки че хората у нас, които влагат парите си на чуждестранните борси, са малцинство.
Признавам – изпитвам неприязъм към цялата тази истерия. Според мен, основен двигател на целия този небивал интерес са чистите емоции. А когато те започнат да диктуват финансовите ни решения, банкрутът скоро чука на вратата.
Бях убедена, че цялата тема ще отшуми без конкретни последици за болшинството българи. Шокирана бях обаче, когато мои познати – от различни социални прислойки и с различни финансови възможности, започнаха да ми звънят и да ме питат как да си купят акции.
Чакайте малко! Да не мислим като кучетата на Павлов – когато посещавам социалната мрежа, се чувствам добре, прекарвам си чудесно. Следователно – да инвестираш в тази компания е супер идея. Какво да ви кажа – все още пазя съкровени спомени на снимки, разпечатани на хартия на Кодак, но къде е това дружество днес? Просто жертва на дигиталната фотография...
Принципно нямам нищо против Facebook – би било идиотско да твърдя, че най-голямата социална мрежа в света, с 900 млн. активни потребители, не си заслужава инвестицията. Дали обаче е разумна цената от между $28 и $35 на акция, с която ще дебютира гигантът?
Първо цифрите – за миналата година, Facebook спечелиха $1 млрд., а приходите им възлязоха на $3.7 млрд. Спрямо 2010 г. двата финансови показателя набъбват със съответно 52% и 88%. Звучи апетитно...
Анализатори, цитирани от Wall Street Journal обаче правят прости сметки – за да се оправдае цената на акция, определена за първичното публично предлагане, социалната мрежа трябва да достигне приходи от $40 млрд. през следващите шест или седем години, като запази маржина на печалбите си. С други думи, до 2018 г. приходите трябва да скочат повече от десет пъти. Доста амбициозна задача...
Като запален фен на интернет, имам и други съображения на ум. Facebook може и да са голям хит понастоящем, но дали преди десетина години не бих си дала парите за дялове от ICQ? Днес дори не си правя труда да го инсталирам – просто всички скочиха на Skype.
Онлайн популацията е непредвидима – и макар че съм любител на риска, слагам границите пред чистия хазарт. Честно казано, ако ще си влагам парите в частна компания, бих избрала някоя, която да предложи поне малко повече стабилност на клиентската си маса.
И още нещо – като водолей, съм принципен противник на дикататурата. А Facebook е една традиционна монархия, като основателят й Марк Зукърбъг фактически притежава 57% от правата на глас. Още преди борсовия дебют на империята си, той ясно демонстрира, че не смята да споделя властта – ярък пример за това бе сделката за Istagram, която той сключи практически еднолично. Сигурна съм, че Зукърбърг сигурно знае какво прави – има много голям шанс бъдещето да докаже, че и този път нюхът му не го е подвел. Историята обаче доказва, че едноличното управление не е успешен модел. След като дори крал Артур е завършил с погром, защо да заложа спестяванията си на вярата, че Зукърбърг няма рано или късно да допусне пагубна грешка?
Разбира се, остава уговорката, че тук споделям просто лично мнение. Подобно на потребителите на световната мрежа, финансовите пазари са крайно непредвидими и често се водят от емоции. Facebook може и да си останат хит, и дори и да не реализират кой знае колко впечатляващ ръст на приходите, да донесат сладки печалби на бъдещите си акционери. Едно обаче е сигурно – аз няма да съм един от тях.
