Речта на 16-годишната шведска екоактивистка Грета Тунберг за климатичните промени пред ООН на 23 септември имаше широк отзвук не само у нас, а и по целия свят.
Последваха доста разнопосочни реакции – от пламенна защита на Тунберг, до не по-малко пламенно отричане на нейната позиция и начина, по който я изразява. И всъщност, едно събитие, което уж трябваше да има подчертано позитивен, полезен и обединителен ефект за всички, които са заинтересовани от борбата с неизбежните екокатастрофи, придоби характера на разделителна линия. За пореден път и със сигурност не за последен. Не ми се струва това да е съвсем случайно.
Всички знаем как Грета Тунберг започна да придобива медийно внимание върху себе си – с прословутата „Училищна стачка за климата“ пред парламента в Стокхолм през лятото на 2018 година. Оттогава много ученици по света я последваха и на различни места бяха организирани немалко „активни мероприятия“ (протести, стачки и пр.).
Интересното е, че след като 16-годишната Тунберг стана известна и популярна, тя участва в редица значими тематични събития (демонстрации, конференции, срещи, форуми). Как се случва това? Простичко, бихме могли да кажем – тя е „канена“ на тези мероприятия, заради обществения отзвук на нейните действия и медийния интерес.
А защо не се замислим за другата перспектива – има ли необходимостта някой да пробутва ученичката с „откраднатото детство и мечти“ на всички тези събития, да я подкрепя финансово, идеологически, политически и институционално, и въобще да бъде кукловод в целия процес „Тунберг“, използвайки едно дете за користни цели?
Аз мисля, че такава необходимост винаги е налице за определени хора – огромните играчи в сектора, различните компании, корпорации, неправителствени организации. Насилниците.
На едно от гореспоменатите събития, а именно – конференцията TEDxStockholm, Грета заявява, че „не можем да променим света, като играем по правилата, защото правилата трябва да се променят.“ Чудесно. Въпросът е: от кого и как да се променят?
Знаем, че и цялата тема за климатичните промени и глобалното затопляне е деликатна за Грета, тъй като самата тя споделя за конкретни проблеми от здравословен характер, които има. Именно заради тях иска да намали въглеродното въздействие върху нейното семейство, настоява родителите й да станат вегани, да не пътуват със самолети и т.н.
Тъжното е, че в случая Тунберг също е жертва, а не насилник – като всички нас. Именно затова смятам, че тя е олицетворението на едно изгубено бъдеще – нашето.
На младите поколения, които са объркани по пътя си, не знаят точно кои са, какво искат и как да го постигнат, ставайки лесна плячка за онези, които са специалисти в манипулирането.
Младите поколения, които произвеждат само деструктивна критика с констатации и отрицания – „всичко, което правите е ужасно, вие откраднахте детството и мечтите ни, поемете отговорност за това“.
А вие какво предложихте като алтернатива, освен истерични и гневни речи, които да ни разчувстват и да ни накарат да се замислим за жестокия свят, в който живеем? Някакви реалистични идеи, концепции и действия, някакви адекватни решения, които да променят ситуацията с климатичните проблеми и начина, по който те се отразяват на земята ни? Да, това би било по-малко ефектно за пред медиите, но със сигурност би свършило повече работа.
Едно 16-годишно момиче стои и размахва пръст на кого ли не – от президенти, до общества.
Акцентът върху истинските проблеми се мести от тях към нея.
А ние стоим и ръкопляскаме с възторг. Като жертви.
Няма по-голяма награда от тази за насилниците.
