Всеизвестен факт е, че нивото на образованието ни спада. Но едва ли пък всеки отчита факта, че навлизат иновации в образованието, има лаптопи, проектори, интерактивни дъски. И усилието децата да играят в клас и така да се обучават. Децата играят на игри в клас и така се учат.
И все пак недоволстваме как се налага да се плащат по 50 лева за частен урок. Действително, със скромния родителски бюджет, разходът е сериозен. Но макар да е скъпо, необходимо е за по-добри умения на детето. Разликата между частните уроци и уроците в клас е не чак толкова в това, че частните учители са по-добри, а в това, че нищо не може да замени персоналното обучение. Обръща им се много повече внимание, отколкото в класната стая. Имат цялата грижа на учителя и спокойна обстановка. В миналото, още по време на Римската империя, древните римляни, търсели педагози за децата си: тъкмо тази персонална практика и лично отношение са били най-важният начин на обучение.
Но нас ни тресе и друг проблем. Има недостиг на кадри за образованието, защото все по-малко хора искат да работят като учители. Въпреки повишените заплати, няма желаещи. Но има и места, на които за едно учителско място се борят по 50 учители. Има много хора с педагогическо образование, които са извън училищната мрежа. За тях професията трябва да стане по-привлекателна. И това да не става с празни обещания, че до еди си коя година заплатата щяла да стане 1700-1800 лева. Това го слушаме винаги и как винаги става така - обикновено преди избори.
Проблемът на българското образование е, че трябва да има официална стратегия за него за следващите години, за да е ясно накъде се развива.
Това обаче изисква дългосрочна перспектива. Не дори в пет години, а в петдесет напред. Едва ли обаче има политик, който да не е преценил, че може би ще е на власт за кратко, затова трябва да си оползотвори времето за други и по-лично облагодетелстващи го неща. Дотогава е ясно: плащаме по 50 лв. за уроци и разчитаме на римския модел.