Ами така де! Какво толкова може да се обърка? Нали дюнерите пазят от терористи? И американците са си най-добре – ако се вярва на сегашния им президент, кениеца Бари Соеторо, Америка е пълна с дюнерджийници. Ще има да си замерят терористите с дюнери, докато ги спукат от смях.
А иначе всичко друго си е наред. Имат си американците президент, който е роден неясно къде (в Кения според собствените му думи към предговора на брошура от младините му), от майка хипарка социалистка, която се запиляла из тъмните африкански дебри в търсене на незнайно какво. Но и да не се знае какво е търсила, се знае какво е намерила – на 16 години забременява от мразещ белите хора негър (което обаче не му пречи няколко години по-късно с измама да се опита да запише щатски университет). Същият този Бари по-късно се сдобива със втори баща – индонезийски ислямист, с когото редовно посещава джамиите, учейки през останалото време в религиозно ислямско училище (медресе).
Младият Бари по-късно благоразумно си сменя фамилията на Обама (от хавайските си баба и дядо) и още по-благоразумно предпочита изобщо да не се напомня, че бащиното му име е Хюсеин.
Същият този Бари е непоклатим като скала, непозволявайки да се появят на бял свят документите му от колежа. Каква ли е голямата тайна в тях? Освен известното филмче, в който младият Бари слави професор – изявен черен расист?
И какви ли добри качества е видяла в него „Чикагската политическа машина” (наименование - синоним за престъпност и корупция сред американците), за да издигне същия този Бари до Сената и чак до президентския пост?
Дали някога ще се разбере какви точно бяха мотивите на Бари, когато покрепяше мюсюлманите да построят джамия точно до Ground Zero – мястото, където стояха разрушените на 9/11 близнаци небостъргачи?
Ами изминалите 4 президентски години, прекарани в поклони, метани и извинения към света за съществуването на Америка? Не се ли предполага президентът на Америка да се грижи на първо място именно за Америката, и после за другите? Впрочем още преди две години азиатски дипломат бе изловен като казва „Ние вече знаем, че Обама е слаб, за да се справи с враговете на Америка; опасяваме се обаче, че е толкова слаб, че не може да подкрепи приятелите и”. Точно това научи по трудния начин Мубарак – един от най-верните приятели на Америка. Същото го проумя и повярвалият на американците Кадафи – който си предаде атомните бомби и прекрати спонсорирането на тероризма. След което за награда Бари го уби.
Преди 2-3 седмици писах, че ислямистите грабнаха властта от Мароко до Турция. Дали само наивността е причината Бари да обяснява как тези излямисти са „умерени” и в действителност се борят за демокрация? Или корените са по-дълбоки? Дали на това мислене не се дължи заявлението на американското посолство в Египет, че виновни за терористичните атаки са самите американци, които „злупотребили” със свободата на речта, осмелявайки се да кажат какво мислят за ислямистите и тероризма? Значи за терористичните атаки не са виновни терористите, а тези, които се осмеляват да кажат, че са против тях!
Ами Русия? Цели 54% от руснаците смятат, че Бари е „изгоден” президент за Русия (срещу само 8% за Ромни). С коя част от тялото си мислят американците, когато гласуват за президент, „изгоден” за най-дългогодишния им враг? Същия този президент, който поръча да съобщят на бившия резидент на КГБ в Германия Владимир Путин, че сега не може, но след изборите ще има „повече гъвкавост” за повече отстъпки?
Какво настина повече може да се обърка?
