Постоянно има редица сривове в социалните мрежи. Фейсбук е все по-често недостъпен за известно време за милиони потребители. В такива моменти, макар и продължаващи половин-един час всички изпадат в паника: какво ще правим без Фейсбук? Как ще живеем без него? Наистина, вече сме твърде зависими в ежедневието си от социалните мрежи: те просто осмислят деня ни. Социален наркотик, който щом бъде отказан, води до тежка абстиненция. Логично е да си зададем въпроса, а сега накъде? И отговорът е на море!
Пясък, море, слънце и морска сол, какво по-хубаво от това. Пък било то на плажа във Варна, Бургас или в Гърция. Животът е да се живее и не трябва да пропускаме моменти, киснейки пред компютъра. Но дори и това не става. Отиваш на плажа и виждаш същите хора, които са забили поглед в смартфона. Дори там. Правят сянка на екранчето, че да видят какво все пак става във Фейсбук. Кому е нужно?
И все пак аз си мечтая за свят, в който лятото да си говорим за плаж, зимата за планина, есента за кафенета и следобедите в тях, пролетта за разходките в парка. Даже ще е идеално, ако има ново приложение в социалните мрежи, в което да може да споделиш преживявания от ваканцията с познати и непознати хора. Шегувам се. Тъкмо това не ни трябва.
В тези моменти най-голямото притеснение са децата. Дори и моето поколение, което все пак израсна без телефони, вече е пристрастено към тях: какво остава ако още от три годишен си залепен за таблета? Една популярна смешка в интернет гласи, че едно време интернет е бил бягство от реалността. А сега да излезеш на разходка е бягството от реалността.
Какво да се прави - технологиите огъват поведението ни и с всяко следващо поколение ставаме все по-неразпознаваеми от това, което сме били. Нека се срещаме един с друг, докато още можем.
