Почти съм сигурен, че настоящия сезон ще го следя редовно. И то преди всичко заради Памела Андерсън. Не, че сега въздишам по нея, но когато бях малък следях абсолютно всеки един епизод на „Спасители на плажа“ само заради героинята й – Сиджей. Дори помня един голям рев, когато веднъж даваха мач вместо Памела… Сега, почти 15 години по-късно, имам друг поглед върху нещата. Тогава, както се досещате, харесвах големите й силиконови гърди. Сега вече не ги харесвам, защото ги свързвам с чалгата, която ненавиждам.
Вярвам, че въздишките ми по Памела бяха далеч по-градивни за мен като дете от това, което виждат първолаците, когато гледат телевизията на димитровградския храм на простотията и глупостта.
Забележете, в „Спасители на плажа“ сексапилната Памела правеше нещо много благородно. Героинята й беше красива, смела и дори умна. Тя спасяваше животите на давещите се плажуващи, а не стоеше кичозно накипрена и с 5 тона материал гримирана на някой бар, подобно на чалгаджийка в свой клип, докато с присвити очички и злобен поглед гледа другите жени, чакайки някой от играещите си на големи и страшни келеши, с златни ланци и скъпи коли, да дойде да я черпи две-три водки... С надеждата, ако може да продължат „безценното“ си ДНК, а на нея никога да не й се налага да работи, защото той ще трябва да й изплаща издръжка за отрочето.
Гледах я по оранжев цял бански, а детският ми поглед беше съсредоточен в гърдите й. Нещо, което днес правят и гледащите онази телевизия малчугани. Памела не спираше да се вглежда в окена от поста си. Не се разсейваше с Фейсбук, джетовете и бананите, с които се забавляват днес много от спасителите по нашето черноморие вместо да си вършат работата, особено най-младите. Когато виждаше, че някой се нуждае от помощта й, тревожно оставяше бинокъла на дървената масичка, буташе слушалката на телефона, за да извика подкрепление, грабваше буя и се затичваше, за да помогне. Докато тичаше към океана гърдите й се удряха една в друга, вятърът надигаше русите й коси, а слънцето се отразяваше в кожата й с бронзов тен... И всичко това на забавен кадър!!! Майко, мила... : ) После смело се гмуркаше в бурния океан, яростните вълни се разбиваха в тялото й на богиня, а морската пяна обгръщаше нежната й кожа. Тя смело и устремено достигаше до давещия се. Когато той не се виждаше на повърхността, тя се гмуркаше под водата, за да го намери. Памела не се плашеше от дълбокото. Поставяше буя пред гърдите на жертвата и изплуваше към брега, поела него в обятията си, а на лицето й се виждаше устремеността й да изпълни служебния си дълг. Поставяше удавника на златистия пясък. Ако той беше в безсъзнание, тя не губеше време да чака спасителния екип да дойде. Тя започваше да му прави дишане уста в уста... А гърдите й почти се опираха в лицето му... Така тя вдъхваше отново живот в него! Кашляйки, той изплюваше солената вода и отваряше очи. Мътният му и размазван поглед постепенно се изясняваше, а зашеметеният му мозък се избистряше. Когато се събуждаше във втория си живот, когато се връщаше от тунела, удавникът виждаше нейното красиво лице (или на Кармен Електра, която също имаше роля на спасителка в сериала). Историята с всеки, когото спасяваше, продължаваше и след това с някаква негова драма, в която Сиджей (Памела) постъпваше отново смело и мъдро. Тя се отнасяше сериозно към работата си, не плетеше интриги сред колегите си, а тъкмо обратното – чудесно работеше с тях в екип. А именно екипната работа на спасителите помагаше на хората. Въпреки че службата й беше толкова напрегната и отговорна, тя беше красива.
Този филм привличаше зрителите с първичното и животинското, но всеки епизод приключваше с мъдростта от поуката от неговия сюжет. Целта на режисьa е била да ни примами с Памела, за да гледаме сериала му, а междувременно да ни налее акъл. Докато целта на чалгаклиповете е точно обратната. За разлика от вълшебството, в което се потапях с всеки епизод на „Спасители на плажа“, клиповете на попфолка са пошли и вулгарни.
Убедем съм дълбоко, че чалгата не е следствието от глупостта на хората. Българският народ е умен, но просто е потънал в невежество. А мисията на тези клипове и песни е да го държи в този сън, за да не се пробуди, за да не погледне в миналото, настоящето и бъдещето си. (Преди 5-6 години беше направен опит да се наложи чалгата на румънците и македонците, за да сее покварата си и при тях, но не се получи. Когато гледам румънските и македонските телевизии виждам само хубави клипове и слушам хубави песни. Според мен, не защото хората там са по-умни от нас, а защото при нас тя се появи в перфектния момент – точно в началото на прехода, когато готините и силните бяха окичени със злато бандити, с дебели вратове и скъпи коли. И така си и остана)
Та, в този сезон в една къща ще са Златка-Black и Памела Андерсън – две сексбомби. Едната е балканска златотърсчка, а другата – американски модел, актриса и съпруга, която с голата си гръд подкрепя и много сериозни каузи, междувпрочем, което досега не съм видял да го прави нито една наша силиконаджийка. Ще ми бъде интересно да видя по какво се различават нашите красавици и американските, не само визуално, а и интелектуално. Да, определено ще е интересно. Представете си само, ако успее да привлече зрителите със сексапила си, а ги научи да бъдат по-мъдри..
