На 6 юли се навършват 61 години от рождението на гл. ас. Теодор Любенов Пиперков – един обикновен, но всъщност толкова необикновен човек. Много държа, по този повод, да Ви представя личните си впечатления от него, защото за истинските будители трябва да се говори колкото се може повече, дори и те вече да не са сред нас…
Гл. ас. Теодор Любенов Пиперков беше преподавател на много студенти в Юридическия факултет на Софийския университет (а и в други университети) през годините. Той възпита и превърна в прекрасни професионалисти, а вярвам - и в по-будни хора, редица млади юристи; пребиваваше с достойнство в настоящето и се грижеше за бъдещето на страната ни - скромно, последователно, безусловно.
На мен ми водеше упражненията по римско право, които започваха рано-рано, към 7-7:30. Пред нас се разиграваха сцени от Древен Рим, рецитираха се стихове на Гьоте (в оригинал!), решаваха се казуси... Никога не съм ходил с толкова голямо желание в Университета. Събуждах се бързо с гл. ас. Пиперков - и буквално, и преносно.
Той беше истински гладиатор - достолепен, смел и силен. Аудиторията беше неговата арена. Не ламтеше за академични титли и звания, не ни препоръчваше да четем само и единствено неговите трудове, назоваваше нещата с истинските им имена, държеше се като обикновен човек. Всичко това вбесяваше една немалка част от гилдията, развила невероятна непоносимост към всеки, който не прилича на нея.
Мога още много неща да напиша, като впечатления, но предпочитам да споделя с Вас няколко фрази на ас. Пиперков, които записах навремето в своята тетрадка. Мисля си, че те разкриват по много ясен и категоричен начин какъв будител беше той.
Защото да събуждаш и увличаш, значи да предаваш знания и опит на останалите, да им помагаш да се превърнат в пълноценни личности...
Благодаря Ви, гл. ас. Пиперков - за това, че имах възможността да се докосна до Вас, макар и за малко.
Не сте забравен!
...
А ето и някои от най-хубавите му мисли
"Вие нямате житейски опит...Пожелавам ви да нямате."
"Градски аристократ няма. Аристократите са от село - те имат земя, собственост, те са големците. Аз имам земя, аз съм собственик, а ти - печели си там каквото искаш. Както казва дядо ви Алеко Константинов - тея, дето стоят само по градските кафенета имат много тесен светоглед."
"Селското може да има различни проявления. Римляните са стояли и са се любували на водата и фонтанчетата след работа."
"Материалният елемент го има, това е безспорно. Духовният също. Ама те са заедно, не могат да бъдат разделени. Сега, например, някой художник ми казва, че всичко е дух. А ти, уважаеми, боичките от онзи магазин на ъгъла с какво ще си ги закупиш? Истината е някъде по средата."
"Простите неща винаги са невъзможни."
"Аз искам да ви науча на едно основно нещо - конструктивно съмнение."
"Аз обаче съм умен асистент, макар и беден."
"И завършваме днешното упражнение с една максима на римляните, която гласи: правото е за зрящите, а не за спящите."
"Войната се води бързо и безмилостно. Впрочем, това е най-голямата милост, която можеш да проявиш към врага си."
"Смелите мъже са най-здравата стена на един град."
"Смеем се, защото иначе ще вием."
"Някои хора са невинни до доказване на противното, а други - противни до доказване на невиността."
"Нещата в България започват да се пооправят. Само че много, ама много бавно. Няма да доживея."
