Шантавата България става все по-смахната в политически смисъл. Партиите се надлъгват и надхитрят, коя да вземе повече парички от партийни субсидии, коя да се извиси над всички, като морален исполин, приканвайки да облекчим данъкоплатците. Този цирк не е в интерес на обществото. Развъртания от типа на руска рулетка, при която не знаеш в коя част на барабана на револвера е патрона, не са по вкуса на обикновените хора, пък и по моя. Инфарктна ситуация, в която човек се чуди какво точно ще направят партиите и не му е ясно до последно на чия страна са. Може да подкрепят себе си, обществото или статуквото, конюнктурата.
Партии, партии, милички партии! Днес е важно да се открои по кой модел ще се развива България. По кой път ще тръгне, на Запада, на Изтока, на Балканите, по свой собствен или измислен от някого. Затова и дебатът толкова се проточи. И да се чудим, какво ни казват политиците, искат ли си държавното финансиране, ще придобият облик на стандартните партии, които са с частно финансиране предимно. Дебатът е, от тук накъде. Или както гласи заглавието на един соц филм: А сега накъде? Това е цялото това роене на рояка трудолюбиви пчели-народни представители. Въпросът е принципен и засяга устоите на българската демокрация.
Субсидия от 1 лв. е О.К., ако предприемачите дават пари на партиите. 7 лв. е О.К., ако предприемачи и държава си делят поравно задълженията към политическите партии. 11 лв. е О.К., ако искаме партии, които са независими от частните капитали, но си взимат субсидийката и много не се морят за нея. 13 лв. си е цял разкош, мисля оправдано, защото партиите трябва да са спокойни, когато решават съдбините на държавата.
Да дам пример. Ако карате само на хляб и нямате нищо друго за ядене, сте неработоспособни. Така е и със субсидията от 1 лв. Ако похапвате и по малко месце, имате стимул да се борите за още по вкусно неща. Така ще е със субсидия 7 лв. При 11 лв. си имате всичко и ви наляга дрямката след похапване. Мързи ви да работите много. С 13 лв. си имате всичко и вече можете да обърнете внимание не само на собствените си проблеми, но и на проблемите на обществото. Взели сте парите, трябва да поработите за тези, които ви ги дават, суверена. Колкото по-висока субсидия, толкова по-добре и за партиите и за обществото. Поне в идеалния случай. Не че става така.
Ако човек си има всичко, решава и екзистенциалните проблеми на държавата си. Ако си няма, не му пука и гледа да се налапа. Така беше 90-те. Хората в България си нямаха нищо, освен едното жилище и едната заплата и гледаха някоя далавера да направят, че да станат богати. Много успяха с далаверата. Затова, след като пари в обществото има, давайте да не му ги взимаме, а да се концентрираме върху държавното финансиране. Но с разрешени частни плащания към фирмите. Който иска, да подпомага политически партии.
Борбата за субсидията не е борба само за левчета на глас, а е борба за бъдещото развитие на България и българските партии.
Напред народе, субсидията е слънце! Ама и с малко частно финансиране.
