Вдигат минималната работна заплата и съвсем скоро, още в началото на 2013 година, тя вече ще бъде 310 лева. Това е с 20 лева повече от досегашната.
Тази новина, в контекста на задълбочаващата се криза, звучи чудесно. И всички ние щяхме да бъдем доволни, ако цените отговаряха на заплатите ни.
С влизането ни в Европейския съюз, България трябваше да уеднакви стандарта на живот с останалите държави – членки. Е, досега почти успя.
Цените на обикновените хранителни продукти са се повишили двойно. Сега литър олио струва 3.25 лв. и то от евтиното. Хлябът е 0.85 ст., яйцата са около 0.32 ст. за брой. Ядем кашкавал на 11 лева/кг., месо на 9 лева/кг. За потреблението на ток изобщо няма нужда да споменавам, при едно 3- членно семейство сметките стигат и до 100 лева на месец. А като към тях прибавим водата, интернетът, кабелната телевизия, таксата за вход, парите за бензин или друг вид гориво за колата, или парите за билети, сметката за телефон и някои други неща от първа необходимост, даването няма край. Затова пък вземането свършва бързо.
Напълно наясно съм, че в България процентът на хората, взимащи минималната заплата, навярно не е чак толкова голям. Но мога със сигурност да кажа, че повечето от тях не вземат повече от 500 лева. А те със сигурност не са достатъчни, за да се живее нормално, още повече – добре.
И после средната работна заплата за страната е 752 лева – не вярвам и все пак е възможно. След тази новина в социалните мрежи се чудят хората дали все за България говорим. Оказва се, че за един и същ труд, в различните страни могат да платят в пъти повече. Нашият труд втора ръка ли е?
Съответно критериите за определяне на възнаграждението са различни и зависят от много фактори и все пак... заплатите трябва да са правопропорционални на цените, поне така е редно.
За пенсии изобщо няма смисъл да споменавам, защото те са толкова абсурдно малки, че не заслужават коментар. Но ето защо раждаемостта в България е ниска и прирастът ни е отрицателен. Просто хората не могат да си позволят да отглеждат деца. И тези, които го правят, особено в случаите, когато са повече от едно, са герои.
По същите тези причини в България родителите се грижат за децата си, докато могат. И докато пенсионерите в Брюксел пият кафе за 5 евро чашката, разхождат се с кокетните си дрехи и изживяват спокойни и щастливи старини, нашите не могат и да мечтаят за това. Тяхното ежедневие минава в панелките или на село, където произвеждат продукция и правят зимнина – важен елемент от оцеляването.
Решението не знам какво е. Струва ли си да работиш в чужбина и да живееш в България? Друг вариант е да работиш на 2 места, ама с такава заетост, ще остане ли време да се живее?
И какво се оказва, че се стремим да достигнем европейските стандарти, усвояваме европейски пари, често пъти правим от нищо – нещо. Свързваме ги двата края и в крайна сметка А. Константинов се оказва прав - „европейци сме ний, ама все не сме дотам…”
