Вървях по улицата, когато забелязах до крака си монета от 2 стотинки. Отминах я. Та кой днес си прави труда да спре и да се наведе за 2 стотинки!? Но монетата блестеше като детска усмивка на слънцето. Затова, макар и с неохота, след няколко крачки се спрях. Върнах се назад при монетата. Погледнах я отвисоко - изглеждаше толкова мъничка и незначителна. Монета, която нямаше почти никаква стойност. С 2 стотинки не можеш да си купиш нищо. Но си спомних, че веднъж ми се случи да не ми достигат точно 2 стотинки, за да си купя кафе и ме беше срам да отида да си го купя, за да не си кажат хората "Този пък няма 2 стотинки!" А аз толкова исках да пия кафе! Затова 2 стотинки за миг станаха всичко. Всичко, което не ми достигаше. Всичко, което нямах и исках да имам. Така 2-те стотинки, които нямаха никаква стойност, бяха добили цялата стойност на света...Хм! Докато гледах монетата отвисоко и разсъждавах за нейната стойност, изведнъж се сетих за Господ. Дали пък сега и Той не стои над мен, гледайки на живота ми по същия начин, както аз на тези 2 стотинки. Изтръпнах! Та какво за него е един човешки живот!? Същото - 2 стотинки, изпречили се на пътя Му. 2 стотинки, които изглеждат в очите Му толкова мънички и незначителни, че Той може с лекота да не ги забележи и да ги отмине. Или просто да си помисли това, което и аз си помислих: "Та кой днес си прави труда да спре и да се наведе за 2 стотинки!?" Но Бог го прави - Той се спира, навежда се от висините на Небесата и Светостта си, само за да вземе в ръцете си изпречилите се на пътя Му 2 стотинки човешки живот. И сега разбирам защо го прави. Защото понякога 2 стотинки могат да бъдат нищо, но и всичко. А за Господ те винаги са всичко, защото Той знае каква е номиналната им стойност - Голгота!...
...Монетата от 2 стотинки продължаваше да блести като детска усмивка на слънцето. Наведох се и я взех. А след това погледнах към небето - слънцето грееше над мен, като че се радваше да ме види на пътя...
