Ежедневието ни в България, през целия преход, е тъжно. Не е трагично, но е тъжно. Броим дребни пари за хляб, едва си плащаме тока, трупаме задължения към ВиК, мобилните оператори сами си подновяват договорите с нас и така плащаме за години напред. И още, здравеопазването куца, няма много пари за него, образованието е миш-маш от конфликти между родители и учители, учители и ученици, директори и учители, инспектори и учители, от което учителите ходят с нежелание на работа. И така, трябва ни нещо весело, което да ни забавлява, да ни разтовари. Тук се появява 1 април, Деня на хумора и сатирата, за да ни развесели в иначе тъжносто ежедневие. Защото, както показва емблемата на Сълза и смях, всеки има по едно тъжно и едно усмихнато лице. А на 1 април, в началото на пролетта, когато всичко е по-оптимистично, може да си сложим усмихнатото лице, за да се почувстваме по-спокойни и уверени, с усмивка и дозата хумор, които могат да поправят сивотата поне за ден.
Габровци отдавна са разбрали, че ни трябва хумор. Те си имат Дом на хумора, в който сладки черни котки от плат, съжителстват с керамични яйца с кранче, показващи пестеливостта на местните. На 1 април е добра идея да посетите Габрово, за да отбележите Деня на хумора и сатирата. В града на Рачо Ковача има много какво да се види, статуя на Чарли Чаплин, една от двете на Балканите, другата е в Загреб. Статуя на котка с отрязана опашка, която показва на минувачите, че габровци са хора, които правят сметка и на топлото в стаята и затова режат опашката на котката. С посещение в Габрово, ще се освежите и ще вдъхнете от онзи старопланински въздух, който е закалил хиляди.
Усмивка винаги трябва. Животът ни е скучен и сив, всеки ден от вкъщи на работа, от работа-вкъщи. Едно и също и се въртим около супермаркета, масата, хладилника и гишето за плащане на сметки.
Както казва героинята на Латинка Петрова в прословутата реклама за опъване на кабелчета за телефон и интернет, "Едно подписче!... Айде, че затварям". Всички сме такива, искаме бързо да се случва това, което трябва да се случи по план, за да вървим някъде на по-приятно място. Чакаме да мине работният ден, чакаме на опашка да платим сметките, чакаме да си купим храна пред витрините и касите на магазините, чакаме да пораснем, да остареем. Чакаме! В цялото това чакане, трябва да има и разнообразие. Затова и Първи април е част от пъстрата палитра на специалните дни, на дните, в които трябва да се усмихнем и да направим нещо специално.
Друг вариант е да отидем на сатирична или комедийна постановка в театъра. Ако сатирата може да не я разпознаете в театралния афиш, то комедията със сигурност ще я забележите. Ако сте на работа, подарете си едно представление в театъра и няма да съжалявате. Това е дозата усмивка и смях, които се полагат на днешния ден. Това е положителното настроение, от което всеки има нужда. Вместо да ходите на йога със смях, която е много модерна, заложете на нещо, което ще развие мозъчните ви клетки и ще ви остави доволни от вечерта и без много усилия.
Всичко ни залива с негативна информация, телевизията, радиото, вестниците, живота, политиката и администрацията.
От 1 април има потребност, макар да не е най-важният ден в календара. Светът е оцелял, защото се е смял, както гласи максимата на габровци. В това има голяма истина, защото без смях, без чувство за хумор, без розови очила, с които да погледнем живота, трудно бихме надмогнали тегобите на живота.
