Демонтираха паметника на Царя Освободител в София. Имал нужда от ремонт. Точно в този момент се появи и мнението на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, за неговото преместване. В същото време, парламентарният шеф Цецка Цачева се обяви против "каквато и да е подмяна на какъвто и да е паметник с оглед на историческия момент, на отдалечеността от конкретни исторически факти". Според нея, "обективно паметникът на Цар Освободител има място на централен софийски площад". Лъчезар Тошев предложи той да се премести с необходимото уважение, разбира се, на друго централно място в столицата, а точно срещу Народното събрание да се постави паметник на хан Аспарух.
До тук са сухите факти, зад които се съдържа много наслоена историческа тиня, която никой до сега не си е направил труда да селектира от ценните наноси, ако има такива, и да отстрани излишното, ако това се налага.
Хайде да се разходим из центъра на столицата ни София! Първо ще посетим величествената и до колкото ми е известно най-висока действаща патриаршеска катедрала на Балканите-"Св. Александър Невски", след това отиваме до Руската църква-едно истинско духовно средище, което днес се посещава наистина от стотици на ден, не само заради гроба на Архиепископ Серафим. После ще минем покрай ремонтиращият се паметник на Царя-Освободител, на път към следващия паметник на Съветската армия. Малко по-нагоре може да видим Братската могила, макар, че не е ясно, чий са братята и сестрите! Това са все монументални сгради и паметници, величествено издигнали се в самия център на българската столица..., казвам БЪЛГАРСКАТА..., обаче...нещо не е на ред, май...! Та това са все руски и съветски паметници, къде са българските? Ами...църквата "Св. София",...една доста безформена глава на наистина великия Стефан Стамболов-в градинката пред военния клуб и...не се сещам за други големи паметници...!
Защо в центъра на София няма монументален български паметник, защо будната /но май в кома/ историческа памет, не е създала веществен спомен за самата себе си, защо центърът на столицата ни е изпълнен с чужди паметници, като неотдавна открихме такъв и на Гарибалди? Няма лошо, нека има паметници на такива велики хора, но...къде са българските...?
Неотдавна възникна идея да се построи огромен монумент на Левски, близо до южната ни граница. Пушилката от коментарите още не е изтляла, но в съществото си тя обсъждаше евентуална обида от страна на Турция, защото Левски в тяхната история не е герой, а просто един хайрсъзин. Е добре де, а ние няма ли да се обидим, че пак в самия център на София има действаща джамия, а в градовете ни на юг, джамии никнат наистина като гъби след дъжд, при това джамии, не джамиики...! Да, трябва да сме етнически и религиозно толерантни, трябва да уважаваме правото на избор и на принадлежност, защото така било в старата Европа, ама не трябва ли и нас да ни уважават, все пак...!? Какво ще пречи Левски при Свиленград, например...? Това си е български град, български паметник, български герой, българска инициатива..., е, тогава къде е проблемът? Не искаме да строим паметник на Апостола в Измир,...сакън...!
Има и по-малко известни, но заслужили българи, като например Стойо Крушкин-създател на българския оркестър "Bulgarian Balkan Band" в Стилтън Пенсилвания-САЩ, през 1915 г. Паметна снимка показва този бенд, а в долния й десен ъгъл е поставено българското и американското знаме. Оркестърът е свирил и на нашите национални празници, и на националните празници на Америка в онези години. Този човек е прославял родината си на хиляди мили разстояние. Е, няма как да му издигнем паметник като на Цар Освободител, но той дори няма паметна плоча, или поне барелеф в родната си София, въпреки няколкото писма до Столична община за съдействие!
Създателят на българската държава канасюбиги Аспарух явно не е достоен да има свой паметник в столицата си днес. Къде е паметникът на цар Симеон Велики, къде е паметникът на канасюбиги Омуртаг, къде е паметникът на канасюбиги Крум, къде са паметниците на Княз Батенберг, на полковник Дрангов, на Богдан Филов...и още, и още, и още...? Ами няма ги..., или поне ги няма в центъра на българската столица. Е, за Богдан Филов имаше идея да се кръсти площад на името му, пред Президентството, но и тогава някои хора скочиха, че видите ли, не бил заслужил. Добре, според тях не е, а каква е заслугата на Червената армия в родната ни история, освен, че ни е окупирала на 8 септември 1944 г., пък и забрави да си иде половин век след това? Тя обаче има не просто паметник, а цял мемориален комплекс, при това в идеалния център на столицата ни, при това на място, където и да не искаш да го видиш, то само ти влиза в очите и боде!
Не съм привърженик на това да разрушаваме паметници, защото така рушим история, а историята се гради с хилядолетия. Но трябва да мислим за нашата си, родна история, да я уважаваме, защото някой беше казал, че който не храни своята армия, храни-чужда. Е, ние нахранихме Червената армия, при това я хранихме почти 50 години, изпълнени с петилетки и "пет за четири" и...се докарахме до днес. Питам се, колко армии трябва още да нахраним, за да се освестим и да престанем да "се срамим" като "неразумен юрод" от това, че сме българи?
Казват, че докато не прочетем една страница от историята ни, не бива да я прелистваме, защото непрочетена, тя се превръща в барутен погреб и може да се взриви след време. Ние вече имаме навик да замитаме историческите следи под килима на времето. Така направихме с българските генерали от Балканските и Първата световна война, така направихме и с цар Фердинанд, а преди това и с княз Батенберг, така правим и сега с времето, което наричаме "тоталитаризъм". Тогава нямаше личности, историята беше процес. Само че забравихме, че процесите се правят именно от личностите. Но актуалните личности бяха политически рафинирани-Димитров, Коларов, Живков...! Ние не познаваме историята си и заради това не я уважаваме, като не издигнахме и не издигаме паметници на наистина заслужилите ни герои. Ние се срамуваме от историята си, за нас тя е като народна музика, абе, знаем я, ама ни звучи малко изтъркано и демоде. Е, то няма история дето да е само модерна, може би тази на САЩ е такава, но какво да се прави, като само институционалната ни история е 1300-годишна, а какво да говорим за преди това...!?
Може би не точно Аспарух има място пред Парламента, може би..., не зная, нито съм урбанист, нито съм архитект, само един българин съм, но и Царят Освободител едва ли трябва да гледа гордо българското Народно събрание от своя кон и то от такава непосредствена близост, не за друго, но за да не се изкуши...ОТНОВО...!
