През 2017 г. имах възможността да се кача до Рилските езера. Оказа се, че са доста замърсени, но все така красиви. Хората не пазят природата, а това е проблем, тъй като езерата в Рила губят от дебита си, заради замърсяване, колкото и парадоксално да звучи, с урина.
За съжаление "интелигентният" български турист, използва всяко храстче и камъче за тоалетна. От там влагата и бактериите от човешката урина се просмукват във водата на Рилските езера. В тях започват да растат паразитни растения, които изпиват от водата на езерата. И така например Рибното езеро е мътен жабуняк, който отблъсква с вида си.
Хижата до Долното и Рибното езеро е изкъртена и необитаема. Другата хижа, до която стига лифта, е занемарена, а тоалетната е най-посещаваната й част. Пътеките до езерата са стръмни, не са добре трасирани и са само за опитни планинари, защото са каменисти и стръмни.
Лифтът тръгва преди да си се качил. Задържат го за секунда, колкото да скочиш на седалката и с риск да паднеш от 15 метра, седалката потегля.
Но има и находчиви местни хора, които предлагат на туристите изкачване до езерата с джип, така че да не се строполиш от лифта, ако не успееш да се наместиш на седалката.
Езерата са изключително красиви, дори и силно замърсени, каквито са в момента. Най-достъпни са Долното езеро, Рибното езедо, Близнаците-Горен Близнак и Долен Близнак, по-високо е Бъбрека, където в края на август има паневритмия. Почти непристъпни са Окото и Сълзата, като само добре екипирани опитни в изкачванията в планина могат да стигнат до тях.
Ако посещавате Седемте рилски езера, имайте предвид изброените по-горе некомфортни обстоятелства и не обръщайте внимание на човешките мръсотии в тях.
А иначе, природата е красива и сигурно ще ни докаже, че може да се възстанови, даже и от човешките нечистотии.
