О, по- прекрасна от сбиване на Слънчака! О, по- незабравима от нов хит на Азис!
Ти направи чудо в моя живот – накара ме да мисля! Довчера за мен беше немислимо да започна да мисля. Но ти ме накара всеки ден да мисля за твоите очи, неотразими като халогенки на Кю Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра - изваяни като бухалки за уличен бой; за твоя глас - тих и мек като возия на краден Мерцедес S класа; за твоята усмивка - грейнала като слънце, напекло плажа на Слънчака; за твоите зъби, блестящи като ляти джанти шестнайстки след автомивка; за твоита гърди, напращели като бицепси след блъскане на щанги от лежанката; за твоите устни, по- напомпани от гумите на Бавареца...Привличаш ме неудържимо като буза шамар, като нос плесница, като гръб бухалка, като ръчна спирачка дясна ръка на шофьор. Действаш ми подобно стероид на мускул, подобно чип тунинг на 8 цилиндров немски двигател, подобно тежък крак на педал за газ! Леле, като се сетя за тебе, ми идва да скъсам скоростната кутия на Бавареца от ръчкане!!! Да беше щанга, да съм те сгънал и скършил от блъскане у фитнеса. Но нежният ти поглед ме възпира от глупости като ръчна спирачка Голф на кръгово в Перник, като стоп палка на КАТ, скрита в крайпътен храст при акция. Затова стоя и те гледам по- кротко от касиер при въоръжен грабеж. Защото съм съгласен да влезнеш с взлом в душата ми и да обереш от нея най- ценното и най- всичкото, което някога съм имал след лятите алуминиеви джанти на Бавареца. А именно - любовта ми! Любов - по- ранима от челюст при удар с бокс; по- силна от замах на бухалка върху капак на кола, изпреварила ме на кръстовище; по- нежна от допир на гюдерия по ламарината на Бавареца при пастиране; по- възвишена от куршум, изстрелян във въздуха на Нова година; по- непреходна от Прехода в България и по- необятна от ...празнината в черепната ми кухина!
Стероидно и празноглаво твой
