Българското общество винаги дълбоко се е интересувало от нещата, които се случват у нас. Но българите не по-малко се вълнуват и от това, което се случва по света. Това се дължи на много неща – на любопитството и интересa, които българите изпитват към Запада, още повече след информационния филтър по времето на тоталитаризма, чиято епоха не е кой знае колко назад във времето. Вероятно това се подбужда и от факта, че немалка част от българите са разпръснати по света и всеки има роднини и близки приятели, които живеят зад граници и дори океани. Но според мен най-основната причина е тази, която Филип Панайотов изтъква във „Вестници и вестникари”: „Българинът и днес, преди да посегне сутрин към хляба, протяга ръка към вестника. Не от добър живот. Неволята го е научила, че съдбата му тук на Балканите, твърде много зависи от „голямата политика.”
11 септември 2001 г. е денят, в който светът се промени, или поне така се изрази тогавашният президент на Щатите – Джордж Буш. Много историци разделят световната история на преди и след тази дата. Удивително е как едно събитие, случило се зад океана, успя да преобърне цялата история, не само на Съединените щати, а и на света. Ключов момент за това изиграха и водещите американски и световни медии, цитирани от местните по цял свят. Хората от всичките континенти гледаха на живо, как отвлечени самолети се врязват в кулите близнаци, как тези масивни сгради рухват за секунди, как остров Манхатън бива погълнат от облаци дим и купища прах. Това събитие отне живота на близо 3000 души в сърцето на САЩ – страна, която до този момент бе за пример, поне що се отнася до сигурността. След тази паметна за историята дата, страхът от тероризъм обхвана всички, не само в Щатите, но и в цял свят.
САЩ е страната, чиято култура завладява бързо почти целия свят след края на Втората световна война, като медиите изиграват основната роля за това. Американският начин на живот, благодарение на медиите, става много популярен на Стария континент. Европа започва да следва американския модел в почти всички области на живота – политика, бизнес, наука, култура, изкуство и др. Неслучайно ефектът от шока от случилото се там терористично нападение се отразява върху всички останали държави.
В следващите месеци след атентатите, думи като „терор“ и „терорист“ се изписваха с големи букви по вестниците и телевизионните екрани. Страхът у хората се увеличаваше с навлизането на САЩ в Афганистан, със писмата с антракс, които се страхуваха да не получат по пощата хората в САЩ и Европа. От този ден нататък сякаш начинът на представяне на новините в медиите се промени изцяло. Надписът „Извънредно“/”Breaking News” започна да се появява под логата на телевизиите все по-често. Терминът „реалити“ навлезе с пълна сила в новините. От този ден нататък почти всеки терористичен акт по света бе предаван на живо и в детайли. Българските медии също използваха и продължават да използват този модел.
Отразяването на живо на събитие като атаките в Ню Йорк е много сериозно изпитание за медиите, особено за телевизията и радиото, от които се очаква да реагират светкавично. Местните телевизионни канали в САЩ, както и международният CNN, успяват да реагират за броени минути. В този момент целият свят преживява случващото се на живо по телевизията и радиото. Българските медии също не се забавят, въпреки че става въпрос за нещо, което се случва отвъд Океана. Макар и едва 10 годишен тогава, аз много добре помня онзи ден, в който видях по телевизията на живо, как небостъргачите от пощенските картички горят и се срутват до основни. И трите най-гледани телевизии - БНТ, Нова телевизия и БТВ, а и доста кабелни, излъчваха на живо кадри от CNN, като интерпретираха думите на международните репортери. Помня, че беше интерпретиран от българска телевизия един американски репортер или коментатор, който беше определил случилото се като „невероятно“, секунди след срутването на една от кулите на СТЦ. Тогава много се почудих какво му е невероятното на това, дори и още му се чудя. Беше ми направило впечатление, че сякаш не гледахме новини на живо, а нещо средно между холивудски екшън и реалити шоу. Помня напрежението, което изпитваха масово хората тогава, в същия ден, a и в дните след това. Това събитие беше облъчило всички. Почти нямаше ТВ канал, който да не излъчва, коментира и анализира случващото се, било то български или чуждестранен. Всички бяха уплашени, имаше хора, които се страхуваха, че от това събитие ще последва нова световна война. А думите на тогавашния американски президент: „Светът вече не е същия“, усилиха напрежението и страха у хората по целия свят.
Денят, в който светът се промени, остана завинаги в паметта на милиарди хора по света, които са гледали на живо, как двата небостъргача рухват. Без медиите този ден нямаше да е същият. Следователно, без медиите светът едва ли щеше да се промени. Дали се е променил към добро или към по-лошо, според мен е все още твърде рано да се каже, макар и да са изминали цели 11 години от тогава. Единственото сигурно нещо на този етап е, че светът се е променил.
Тези атентати доведоха до много промени. Например, изменението на ключови закони в САЩ. Последваха няколко войни, за които никой не може да каже точно колко са загиналите в тях, но със сигурност числото надминава поне стократно жертвите от атентатите. През изминалите 11 години последваха още няколко зрелищни атентата. Такива са бомбените нападения в Мадрид от 11 март 2004 г., както и атентатите в Лондон на 7 юни 2005 г. След 2001 г. почти всеки атентат с локация в Западния свят се превръща в световна медийна сензация. Повечето хора помнят и заложническите кризи в Русия през октомври 2002 г. и през септември 2004 г. Думата „тероризъм“ стана ежедневна в новините на всички медии. Но освен атентатите, всякакви бедствия се предават на живо, всякакви събития, които предизвикват страх вече се посрещат едва ли не с пуканки и чипс, вкъщи, пред телевизора. Сякаш хората все по-рядко се трогват от тях.
Не атентатът от 11 септември 2001 г. сам по себе си е променил света, нито пък терористите, или която и да е било чудовищна ръка, стояща зад това, са го променили. Според мен медиите са тези, които изиграха най-ключовата роля в промяната на света. Те промениха света тогава, но и сега продължават да го променят. Те облъчват аудиторията със страх и често преувеличени сензации, а страхът е едно от средствата за контролиране на масите. Промяната всъщност е не другаде, а в съзнанието на хората.
Във втората част: Как българските телевизии и радиостанции отразиха събитията...
