Спомням си моето прекарване на времето в училище, от 1 до 4 клас, после до гимназията и пр. Имахме една учителка по всичко. С нея изкарвахме часовете по рисуване, природознание, математика, български език, литература, физическо възпитание. Тя ни научи на много, затова и носталгията ми по онова време, мисля че е оправдана. 90-те бяха годините, когато в началното образование един учител стигаше за всичко. Уроците се разработваха по книгите на БАН. В преподаването имаше подход към детсткото, чрез разпалване на въображението на учениците. Рисувахме, пеехме, играехме на двора или в класната стая, четяхме книги и записвахме в читателски дневник. 90-те, поне до средата на десетилетието, бяха спокойни. А за нас, като деца, годините на началното образование, бяха едни от най-хубавите, отварящи пред нас пъстрия свят на знанието за науката.
Часовете по математика. Смятането никога не ми е било силна страна. Но се запалих по числата и функциите и исках да стана архитект. Първо имахме тетрадки на квадратчета. Купиха ми с гланцирани листи и това се оказа грешка, защото неправилно решените задачи, не се изтриваха от гладката хартия. Решавахме магически квадрати. Даже на тържеството, когато всяко дете се представяше с нещо, трябваше да реша магически квадрат и да разкажа за Ботев. Децата се справяха добре с магическия квадрат, на който сега му казват судоку и го продават по реповете в книжки с кръстословици. Решавахме и задачи с неизвестни, на които казвахме задачи с "х". Имаше дробни уравнения, текстови задачи за движение, които ми бяха любими.
Учеха ни на полезни неща, които да ни послужат в основното образование до 8 клас, за да направим връзката със стария матераиал. Пък и за обща култура. А един ден да предадем опита на децата си, или на други ученици, както е в моя случай.
Часовете по литература. Обсъждахме произведения. Четяхме на глас откъси от буквара и читанката. А през лятото трябваше да прочетем книги от читателски списък и да попълним впечтленията си в читателски дневник. Нещо, към което и днешните деца се завръщат, дори се продават напечатани читателски дневници.
Сега оценявам ползата от обучението по литература, което ни запозна с Пипи, Антон и Точица, Хитър Петър и Настрадин Ходжа, Тримата глупаци от разказа на Елин Пелин, стихчетата за деца на Елисавета Багряна, Ран Босилек. Научихме се да бъде добри с книгата, да не я прегъваме, мачкаме, оценихме смисъла на десетилетния писателски опит, научихме се да четем вярно, защото винаги литературата е била подчинена на критиката, а критиката, на политиката в държавата. Дори и през демокрацията.
Часовете по рисуване. Веднъж имахме задача да нарисуваме портрет на самите себе си (автопортрет). Аз не се справих добре, а беше важно всяко дете да направи най-добрата рисунка и да представи себе си така, както се възприема. Затова учителката ми нарисува портрет и каза да го занеса вкъщи, за да се гордеят родителите ми, какво хубаво дете имат. Така и направих, не че вкъщи се зарадваха много.
А друг път пък, за Великден, боядисвахме черупки от яйца. Учителката напъстри моето яйце, но на мен не ми хареса и си го направих жълто. Класната ми писа 4-ка, а аз се натъжих, защото не оцени, че сама си боядисах яйцето.
Но, без всяква дилема, учеха ни на творчество, на въображение и това ми помогна по-късно при писането на статии.
Часовете по физическо възпитание. Най-много обичахме да играем народна топка на двора. Но когато валеше, оставахме в стаята и играехме на повторения. Учителката показваше някаква дейност от живота (ядене на пица, копаене с мотика, слизане по стълби) и ние я повтаряхме.
Часовете по природознание. Най-обичах да садя растения. Имахме засаждане на бобови култури. Върху памук, в кофичка от кисело мляко, поставяхме зърна боб, поливахме ги и наблюдавахме растежа на покълналите от тях растения. Записвахме всичко в дневник.
Беше интересно и се научихме да обичаме природата, да се грижим за нещо живо и да не забравяме да си изпълняваме задълженията на ученици.
Образованието на 90-те даде най-доброто на децата на демокрацията, като изключим учениците с проблемно поведение, за които нямаше кой да се погрижи. Научиха ни в клас на всичко, което трябваше да знаем за живота, на нашата възраст. Бяхме добри ученици, а учителката ни разказваше интерсни факти от науката, но на език, като за деца. Тогава се справихме, ще се справим и сега, стига разни старци да не се намесват с отживелите си комунистически разбирания за живота.
