По професия съм учителка и около две години съм работила по специалността си. През този период научих доста за професията. Видях изоставащите в развитието си ромски деца. Да, физически на тях им няма нищо, но като интелектуално ниво отстъпват на българските си връстници. Нямат култура на поведение, нямат уважение към учителя, не могат да се концентрират, трудно четат и един ден ще искат работни места. От друга страна, учителите са принудени да преминават учениците в по-горен клас, за да получава за тях пари училището, за да не се налага инспектората да прави предписания, а и да не се налага да обясняват пред Закрила на детето, защо учениците повтарят или не посещават училище. Затова системата ни крета, а неграмотни, завършват гимназия и получават шофьорски книжки.
Кризата в образованието е, като кризата в здравеопазването, всички се оплакват и никой не може да намери решение! Както сме казвали, всичко отдавна е изобретено. Не се налага някой да открива топлата вода. Необходимо е единствено да се приложи чуждия опит, като се адаптира към българската ситуация.
Не да се побългари, а да се пригоди към особеностите на манталитета ни. Т.е. чуждата методика, чуждата организация на образованието, българското учебно съдържание и българските специалисти, на теория, би трябвало да дадат прекрасен ефект.
Какъв е проблемът в системата?
Като всичко в България и образованието ни е посткомунистическо, т.е. комунистическа методика, комунистически подход и разбиране за образованието, съчетан с демокрация, изразяваща се в свободното поведение на ученици и студенти в час, извън час, навсякъде, до разюзданост. Затова не върви, комунизъм и демокрация в комбинация, раждат Доктор Джекил и Мистър Хайд. Получава се раздвояване, хем учениците по презумпция трябва да слушат учителя, хем да си правят каквото искат.
Родителите поощряват децата си да се държат зле в клас, обиждат учителите на децата си, понякога дори им бият шамари. Децата не остават по назад и замерят учителите си със столове, блъскат ги с дневник в главата (има клипче в интернет), плюят им в лицата и в буквалния смисъл (от личен опит). Родителите са деца на същата тази демокрация и си представят, че когато децата им се бунтуват срещу учителите си, едва ли не вършат нещо велико, епохални социални и политически промени на статуквото. Всичко е криворазбрана демокрация!
Семействата на учениците припознават в учителите стария комунистически ред, защото учителите изискват послушание от възпитаниците си, затова често настояват децата да се гаврят със своите преподаватели.
Помислете си! Колко пъти сте си казвали за някоя учителка: "Тъпа крава!", "Тя ще ме учи!", "Кокошка!", "Вчерашна!". Това е всеобщото мнение.
За да станеш учител, караш практика в университета и държиш семестриални изпити по Педагогика и Психология, както и накрая имаш още един държавен изпит, практически, за да вземеш правоспособност. След това те наемат, работиш като учител с най-ниска степен 6 години, докато се издигнеш в йерархията. Ходиш всяка година на обучения, защото е задължително, присъждат се кредити и ако учителят не събере кредитите, трябва да наваксва, а може и да спре да практикува.
Има Преподавателска квалификационна степен и заплатата на учителя и още повече, наемането му на работа, зависи от придобиването й. Т.е. да си учител не е лесно. Трябва много да се образоваш, много да четеш, да си в крак със световната наука по предмета, който преподаваш.
Всичко, накрая да ти плюят в лицето и да те обиждат.
Не се засягайте, но много дипломирани учители си казват, че не си заслужава да си преподавател в българско училище. Да те блъскат, да те плюят, да ти крещят и то дечица. А още по-лошо е когато дойдат родителите на дечицата на родителска среща. Те са Кинг Конг в сравнение с отрочетата си. Претенции: Ама ние плащаме данъци! Ама ние искаме качество! А ако същите тези хора работят държавна работа, при положение, че и на мен ми удържат данъци от заплатата, трябва ли аз да отида на техните работни места и да имам претенции как работят, без да съм им началник, без да съм компетентна по отношение на особеностите на работата им, както и те не са компетентни за моята!?
Ама тя си пее урока! А трябва ли учителите да не си знаят уроците, за да не влизат в устата на хората!? Да си помислим, какво би станало, ако учителите не си знаеха уроците, ей така на пук, както учениците и родители се държат! Не забравяйте, че всеки има професия, но учителят изгражда всички професии на света! Ако ние нямахме образование, нямаше да сме това, което сме. А го дължим на учителите си и преподавателите в университета.
Повярвайте, че не е само пеене на урок, защото има куп изисквания, как да се преподаде един урок: вид на урока, методика, дидактически методи, възпитателни цели, образователни цели, всичко това се залага в един урок. Ако нещо не е по изискванията, когато влязат на посещение дитректорът, заместник-директорът, старши учителите, други колеги учители, инспектори, има санкции и предписания, които трябва да се изпълнят до следващото посещение.
Не ми говорете, че някой си пее урока, защото цяла България се прави, че работи, а държавата се прави, че й плаща. Заплатата на един млад учител е 600 лв., колкото и на сервитьорка или продавачка. Увеличенията са дъвка в устата на народа, защото никой не смята данъците върху новата, по-голяма сума, която с удръжките идва пак толкова.
Един от читателите на Actualno.com беше коментирал с народната мъдрост: Погледнал се Илия, пак в тия!
И ние сме така, все сме в тия и става все по-зле, заради моралната девалвация на обществото (помислете си по колко книги четете и образовате ли се допълнително след университета, давате ли подкупи, заплашвате ли, когато не ви изпълняват), което може само да критикува, но все по-трудно разсъждава над проблемите на битието, професионалната етика и култура.
Все сме в тия, пак сме в тия и ни залива простотия до шия!
