През 2017 г. посетих 4 държави от бивша Югославия. Останах възхитена от чистотата, реда, добрите условия на живот, поносимите цени и доброто отношение към чужденците. В Сърбия са бохеми, обичат хубавата храна, "роштил" ("скара") и чипс, нанизан на клечка, продаван направо на улицата от търговци. Книгите са евтини, има втора употреба за 150-200 динара или по-малко от левче. Хърватите са строги, подредени и се стремят да живеят като центалноевропейци, с точност и ред. Словенците са типични алпийци, хладни, но точни и коректни, знаят кога да се веселят, но не се отпускат прекалено. А македонците са топли, симпатични и макар да живеят скромно, са много добронамерени към чужденците. България отстъпва по точки на 4-те държави. Към чужденците сме зле настроени, високомерно и смятаме, че не ни трябват в държавата. В България е мръсно, навсякъде има боклуци, по улици, по градинки, се разпиляват торбички и опаковки. Не сме точни помежду си, камоли с чуждите хора, все гледаме да прецакаме някого, даже с риск да прецакаме себе си. Оказва се има много какво да учим от съседите.
Сърбия
Първото ми посещение на бивша Югославска държава, беше в Сърбия. Разгледах Ниш. В града се преплитаха социалистическа архитектура, стари къщи от XIX век и съвременен стил. Разходих се по централната търговска улица. Хората си продължаваха с ежедневния ритъм. Но не страняха от чужденците. Обикновено ние в България не сме много склонни чужденците да общуват с нас, да застанат до нас. Все изпитваме неприязън и даже и да позволим общуване, то е с прикрита неохота. В Сърбия няма подобно нещо. Всеки е добре дошъл, стига да не нарушава руслото, по което тече животът в тази страна.
Продавачите предлагат стоката си, заговарят клиентите. Може да си купиш сладолед, книга и няма да се отнесат зле с теб, ако и ти се държиш добре. Ресторантите предлагат всичко, което и у нас, салати, скара, супи, десерти и все с балкански вкус, за разлика от Румъния да речем, където местните се стремят да предложат основно чуждестранна кухня. И у нас националната кухня е рядкост в заведенията, но пък има разнообразие и храна, подходяща за всеки вкус.
В Сърбия е чисто, за разлика от България. Подредено е, има всичко необходимо на малка площ. Супермаркетите и аптеките са на често в градовете, особено в Ниш. Има график на градския транспорт, като в България, но по-точен, поне по мои наблюдения. Хотелите предлагат умерен лукс и за 20-30 лв. българският турист може да има на денонощие двойна стая с хладилник, може и с тераса, самостоятелен санитарен възел със сешоар, сапун, шампоан, кърпи. Има телевизор и кабелна, а сръбските канали излъчват предимно музика, развлекателни програми и сериали. За сравнение в София плащам по 65-70 лв. на нощувка. Във Варна също не е много евтино и стая се наема най-малко за 40-50 лв.
Хърватия
Следващата държава от бивша Югославия, която посетих, беше Хърватия. Там хората са сдържани, но възпитани. Разбира се е чисто, няма разхвърляна смет, има кошчета почти на всяка крачка. Обаче има много просяци, особено пред забележителностите. Ресторантите предлагат ястия със сметана, кисело зеле, свинско, телешко. Хотелите са по-оскъдни откъм удобства от Сърбия и дори България. Местните обаче са точни и закуската обикновено е точно в 8, но държат много на реда и бутане и блъскане не се толерира, като у нас. Няма бездомни животни в центъра на Загреб, а градският транспорт е уреден и със светлинни табла в автобуси и трамваи. Поне по това София заприличва на европейска столица. Мога да кажа, че и Сърбия и Хърватия, като условия за живот, превъзхождат България. По-уреден транспорт, чиста градска среда, в централните части на градовете в Сърбия рядко, а в Хърватия няма бездомни животни, хубава кухня, добри ресторанти, много аптеки и супермаркети, продаващи на добри цени, в Сърбия като за българския джоб, а в Хърватия малко по-скъпо.
Словения
Уредено, чисто. С туристически центрове в центъра на Любляна, много магазини за туристи, евтини сандвичи, хубаво кафе, прекрасен шоколад. Единственото неприятно са дъждовните следобеди и студеният климат. Но местните са добре настроени и могат да стоплят сърцето ви с добро отношение и такт.
Македония
В България наричат центъра на Скопие кич, но повярвайте, изглежда по-добре, от кадрите по телевизиите и обясненията на псевдопариоти, за които всичко на света е българско, подобно на македонските историци. Има и магазини и аптеки на лесно и близо, макар и не толкова много, колкото в Ниш. Местните живеят бедно. Заплатата на един маледонски учител е 600-700 лв. в наши пари, а цените са като при нас. Има вино за 3-5 до 10 лв. Нощувката е 20-30 лв., като в Ниш.
Можем да обобщим, че страните от бивша Югославия ни бият по точки във всичко, а в тях е имало война и някои от са извън ЕС. Да си представим какви сме ние, щом е по-зле от следвоенно положение в България, а цените и раждаемостта сега в страната ни са като по време на Втората световна война. Нихилизъм и безчуственост са ни завладели, докато на Запад от нас, през границата, местните хора мислят и за себе си, и за сънародниците си, и за държавата си, за туристите и общото европейско бъдеще.
