Плясък от копита, звън на мечове, потропване на ризници, това се случва през 1218 г., когато цар Иван Асен II се възкачва на престола в Царевград Търнов, детронирайки сестриния син на Асеневци Борил. 800 години отбелязваме от възкачването на най-добрият политик сред средновековните български владетели, разширил Българското царство на Три морета.
Иван Асен II безусловно е колос в българското историческо минало. Той е ярък, дързък, силен и в същото време много спокоен и уравновесен владетел. Благодарение на него крехката в началото на управлението му Втора Българска държава, успява да се задържи върху политическата карта на Европа. Та дори и да стане фактор в Европейския Югоизток. Търновци са признателни на своя владетел 8 столетия по-късно и му отдават дължимото на фестивал на Царевец, който е посветен на кръглата годишнина. Това доказва, че жителите на престолнината ни все още помнят и тачат великите личности на своя град и все още не сме толкова оскотели като нация. Искрицата родолюбие я има във всеки от нас.
Най-значимите и съдбоносни моменти от управлението на цар Иван Асен II бяха пресъздадени от групи за исторически възстановки на крепостта Царевец. Това се случи на 30 юни и 1 юли 2018 г. Представители на клубове от България, Украйна, Румъния, Сърбия и Унгария демонстрираха бита на средновековните хора, живели в периода XII-XIV век. Бойни умения, занаяти, са само част от програмата на фестивала "Средновековен Търновград", който се провежда за четвърта поредна година. Чрез него Община, културни институции, историци, възстановчици и граждани доказват преклонението си към средновековното минало на България, което е един от най-величавите периоди в историята ни. Това доказва, че не сме изгубили връзка с корените си. Все още сме нация, защото се опираме на историческото си минало. Гордост е, че има кой да брани българската история и да слави най-значимите личности от нея.
Както ни напомняше легендарният български филм "Дърво без корен", ние сме българи, със здрав произход, най-вече провинциален, защото до началото на 90-те половината от населението живееше по селата. Според онази поостаряла, но много актуална лента, не трябва да се срамуваме от произхода си. Напротив, той е ценност, с която трябва да се гордеем. Защото сме силен народ с култура, история, поминък. Та така и днес, историческият фестивал "Средновековен Търновград" ни дава възможност да се докоснем до бита на предците си, оживявайки най-романтичната епоха от родното минало. Това е възможност за всеки от нас да се доближи до миналото, което е основа на бъдещето. Защото на миналото се крепи представата за нациите в Европа.
Някога, през XVIII век, се появява модерната тогава дефиния за "нация" и тя гласи, че нацията е народ с общо историческо минало, общ език, обща култура, общи ценности и национални цели, ориентиран към собсвеното историческо минало. Именно интересът към историческото минало е направил народите в Европа нации. Пример: през същия XVIII век Паисий написва "История славянобългарска", българите започват да се интересуват от родната си история, спират да се гърчеят и турчеят, т.е. намалява чуждопоклонничеството, и така се запазваме като народ. Нещо повече, превръщаме се в нация, защото вече имаме национална цел: обединението на всички българи в една самостоятелна и независима българска държава на Балканите. Т.е. историята е полезна наука. Прави от народите нации, съхранява нациите живи и помага за изпълнение на национални цели. Затова и подобни фестивали, като "Средновековен Търновград" са полезни за националния ни дух, сплотяват ни, укрепват ни и ни правят по-силни, стъпили на основата на собствената история.
Днес историята не е на почит в българското училище, защото родителите повтарят на децата си, че от тази наука няма смисъл и необходимост. Но историята е "Учителка на народите" и затова тя ни е нужна. Дава ни мъдрост и знание за миналото, чрез което да градим бъдещето.
Това знание е свързано и с управлението на Иван Асен II. Това е владетел, който извежда България на върха в европейската политика през XIII век. С възкачването си през 1218 г. той успява да се справи с опозицията в болярството и си осигурява добра среда в Търново, където управлява. Иван Асен II е първият български владетел, който сече собствени, български монети. Разрешение от папата България да сече свои монети взима Калоян, но Иван Асен II успява да приложи на практика това решение. Този наш владетел сключва няколко династични брака, които му отварят вратите към голямата политика и разширяват България. Още докато е в изгнание в Галичкото княжество, се жени за Елена (Анна) и така се спасява от това да бъде убит от местните, по поръчка на Борил. След това, след като се възкачва в Търново, той взима за жена Анна Мария Арпад, дъщеря на унгарския крал Бела и така получава като зестра Белградска и Браничевска област, а до себе си има вряна, набожна и много умела в политиката съпруга.
След като Анна Мария умира, я погребват в "Св 40 мъченици", а Иван Асен II се жени за голямата си любов, епирката, дъщеря на валдетеля на Епир, Ирина Комнина. Жени и дъщеря си Елена за никейския император, който тогава все още е малолетен и управлява с регент. Всичко това му осигурява мир по границите и възможност да се меси в политиката на съседните на България държави. 1230 г. е значимата битка при Клокотница, в която българският цар побеждава Теодор Комнин и епирската войска. Днес отглас от битката е останал в българската памет и се носят легенди, как на бойното поле са се белеели костите на убитите войници. 1235 г. на Никейския събор Българската православна църква става патриаршия и се озаконява като православна, след като формално е била католическа при Калоян и Борил. След още няколко намеси и спасяването на Епир и Никея неколкократно, Иван Асен II умира през 1241 г. Оставя за наследници принцовете или канартикини, както е титулатурата им, Коломан, син на Анна Мария Арпад и Михаил Асен, син на Ирина Комнина.
Оценката за Иван Асен II е като за силен владетел, който издига авторитета на България и разширява нейните с възможно по-малко на брой войни, за разлика от Симеон Велики например.
Заслужава си Иван Асен II да бъде честван на фестивала "Средновековен Търнов", защото благодарение на такива българи, като царя от Второто Българско царство, България я има.
Ако не можете да заведете децата си на фестивала, поне им включете да гледат филма "Сватбите на Йоан Асен", за да обикнат България и българското минало. Направете от тях и себе си родолюбци, а не нихилисти, но не прекалявайте, защото не всичко е допустимо в името на държавата, пък била тя и България!
