През януари 2018 г., когато отбелязахме 10 години на България в ЕС, беше официално обявено началото на Българското председателство на ЕС. С церемония, на която Доналд Туск държа прочувствена реч на български език, бе сложено началото на най-значимият период от нашето еврочленство - 6-те месеца председателство. 6 месеца срещи на най-високо ниво в политиката, 6 месеца във фокуса на вниманието, време за взимане на отговорни решения, за прокарване на желани политики и за изчистване на имиджа на страната ни.
Официални посещения, срещи, неформални заседания, съвети, конференции, всичко това в София, градът на "божията премъдрост", София, дала живот на Вяра, Надежда и Любов. Това се опита да даде България на Европа, колкото и да е трудно да се повярва: мъдрост във вземането на решения, вяра на политиците в утрешния ден, надежда за обществото и любов към това, което всеки от нас прави - работи за по-добър живот, за себе си, за близките си, за България, в Европа, в света. Разбира се, България изчисти репутацията си пред световната политическа общественост с доброто домакинство на събитията от програмата на нашето председателство. Самите български власти пък подеха активна българска политика, не само в рамките на събитията от 6-те месеца, за присъединяване на Западните Балкани към ЕС.
Първо да разгледаме имиджа на България пред света. През 80-те страната ни в очите на Запада беше тоталитарна, на изток от Берлинската стена, силна в индустриално отношение, добър търговски партньор и изрядна в международните плащания.
През 90-те станахме сива, скучна и разбита държава, в която човешките права не се защитават достатъчно, заплатата е няколко долара, а социалистическото производство запада.
В новия век за страната ни започна все повече да говори за европейското си бъдеще и това беше забелязано от нейните западни партньори, така само за 18 години, откакто сме в XXI век, успяхме от последни в Европа по всичко, да се превърнем в държава, председателстваща ЕС и то в един тематичен кръг с Австрия, която е страна член на Европейския съюз от 1995 г. Макар че да, все още стоим на дъното на всички класации. Дали ще се измъкнем оттам?
Имиджовото председателството от януари-юни 2018 г. обаче бе повратна точка за облика на България, която изглежда все по-стабилна, сигурна и надеждна европейска държава.
Западните Балкани са тема номер едно за България през цялото председателство. Това не е случайно, имайки предвид, че държавата ни иска сигурни съседи, в чиито граници има мир, а не война, като тези на Балканите от 90-те. В миналото България беше лидер на Балканите по всички показатели и изглежда е дошло времето това отново да е факт. България подписа договор за добросъседство с Македония, БПЦ и МПЦ се разбраха да си помагат по въпросите на православието, а Македония уреди спора си за име на държавата с Гърция. Всичко благодарение и на активната роля на България, а и на усилията на Заев да развие държавата, която управлява като европейска, съвременна и добър партньор на Запада.
На фона на всичко това дойдоха и вътрешните проблеми за България, наводненията. При все, че имаше семинар на МВР за справяне с бедствията.
Но да проследим всичко поред.
В първите дни на януари 2018 г. бяха проведени събитията по откриването на председателството на България. На 6 януари имаше детско откриване, децата винаги са имали важна роля в международната политика. Появата им на всяко събитие, свързано с мира или важните решения по света, показва политиците като чисти, колкото и това да е неприсъщо за някои от тях, и мислещи за бъдещето, олицетворявано от малчуганите, които са поканили на форумите си. Това детско откриване много напомни на Асамблея "Знаме на мира" и традицията, която Людмила Живкова постави преди десетилетия в работата си с децата от всички държави по земната карта. Другата препратка към миналото и Живкова беше изборът на НДК, като сграда-домакин на цялото европредседателство и конкретно на детското откриване с три свои зали.
Последва Посещение на международната журналистическа общност в България. Накъде без журналистите! Без тях във века на цифровите технологии е немислимо, а и всеки иска да има добър облик пред тях. Затова не бяха подминати в официалните събития по председателството. Медиите са тези, които изграждат облика на един политик, на събитие или кампания и това вероятно е основният мотив българските домакини да запознят от първо лице представителите международната журналистическа общност с председателството на България.
От средата на януари започнаха значимите събития на европредседателството ни. На 15-ти, в разгара на зимата, НДК прие неформално заседание на политическите директори на държавите-членки. Разбира се, се обсъждаха общи въпроси. Но фактът, че у нас се случва толкова отговорно и престижно събитие, което решава част от проблемите на общността, и то на ранен етап от председателството ни, се оказа ключов за доброто представяне на България. Още от самото начало, като домакини овладяхме международните срещи, и не допуснахме да ни се изплъзнат по пътя към общото благоденствие.
Последваха много събития от календара на председателството и в София, и в Брюксел, като месецът завърши с обсъждане на иновациите и базовите индустрии. Нещо ключово важно за икономическото развитие на България и останалите страни от ЕС.
Най-значимото събититие със социална насоченост през февруари беше Конференция на тема „Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС“, която се проведе УМБАЛ "Св. Екатерина". На конференция бяха разглеждани ефективните и иновативни лекарства, алтернативните модели на плащане, демонополизацията на здравната каса. А всичко това е от решаващо значение в болничната помощ, за да не стигне и у нас до хилави програми, като "Обамакеър", които да лекуват затлъстели хора с множетсво заболявания, изправени на ръба на мизерията и почти без покрити здравни осигуровки.
Март 2018 г. започна с нещо много съществено за България, въпросите на културата. В София се проведе 8-ма среща на министрите на културата от АСЕМ. България винаги е имала водеща роля в европейската култура и през март Боил Банов и колегите му затвърдиха мястото на страната ни, като фактор в европейското изкуство, на интелектуалния продукт в духовната сфера, който Стария континент произвежда.
През април енергетиката, транспорта, сигурността, образованието и здравеопазването бяха във фокуса на срещите.
През май сигурността и правосъдието преобладава като теми в заседанията, но имаше среща върха за Западните Балкани и това раздвижи политиката в Европейския Югоизток. На 17 май в НДК се обсъди членството на страните от Западните Балкани в ЕС.
Стигнахме до дългоочакваният юни и края на председателството на България. Разбира в края на този месец ще има събития по закриване на председателството на страната и предаване на щафетата на следващата държава в списъка.
А сега накъде? Към успешното справяне с набелязаните политики?
България доказа, че може да изпълнява договорени ангажименти. Доказахме се като добър партьор със собствена позиция за Западните Балкани и визионерски решения за Европа. Бедствията обаче, колкото и да обсъждани, все ни заварват неподготвени и това е бич за българските граждани, не само по селата и в отдалечените райони, но и в градовете. Дали някога ще се научим да се справяме с тях както в Европа, както в Япония? Ще се справи ли ЕС с мигрантската криза? Ще укротим ли вълната от бежанци хем успявайки да ги приютим, хем запазвайки духа на стара Европа? Вижда ли се в тунела на Прехода крехката светлина на бъдещето?
Не можем да кажем "да". Но можем да се надяваме. И това не е малко.
