В Мингора, Пакистан, живееше едно малко момиче. То ходеше със синя кърпа на главата. Баща й беше просветен деец и се бореше момичетата от нейния край да ходят на училище, вместо да си седят вкъщи, както искаха талибаните. Талибаните се биеха за тези земи, в които баща и дъщеря живееха.
Тези агресивни и готови на всичко хора искаха да забранят на ученичките да ходят на училище. Причакваха ги, гавреха се с тях и ги изнасилваха. Ограбваха ги или ги убиваха.
Един ден Синята шапчица, както всеки делник, тръгна към училище. Но попадна в засада и я простреляха в главата. За всички това изглеждаше като край, край на нейният крехък и зреещ с всяка година живот.
Но момичето се оказа силно. Оживя!
Емигрира във Великобритания, започна да се бори за правата на жените в родината си. И дори се превърна в неофициална синя каска за всички пакистанци, посланик за мир и борец за равенство и образование.
Синята шапчица получи награда за свобода на мисълта и награда за мир. Издаде книга със своите спомени от Пакистан и разказ за пътя до световното признание.
Синята шапчица увенча своя живот със смисъла на човешкото съществуване: хуманност, взаимопомощ, знание и образование, творчество, сила и вяра в собствените и чуждите сили.
Синята шапчица успя в живота и стана пример за децата и жените по света.
