Сред красотата на Малкото Преспанско езеро, там където са погребани цар Самуил, синът му Гаврил Радомир, проклетникът цар Иван Владислав и сръбският княз Владимир, Македония получи своето ново име.
Сред тази райска природа, където някога се е извисявала Самуиловата столица (малцина знаят, че преди Охрид, българската столица е на остров Св. Ахил в Преспанското езеро), македонците ще продължат с голяма крачка пътя към европейската и атлантическа интеграция. Уреждането на спора за името беше важно, за да има Македония възможността да стане част от Европейския съюз и НАТО. Сега няма причини Западната ни съседка със столица Скопие да не тръгне по пътя на членството в двете най-престижни междудържавни организации в света.
За име на Македония усилено се спрягаха Република Горна Македония и Република Вардарска Македония, както и Република Илинденска Македония, срещу което българите възроптаха. Оказа се споменът за Илинденско-Преображенското въстание все още е жив. В него е участвал и самият Яворов, който е бил част от сформираната преди това чета на Гоце Делчев, негов другар по убеждения. След участието си във въстанието Яворов пише и биография на Гоце Делчев, който при излизането на първото издание на книгата, вече не е сред живите, тъй като е убит при засада.
Изборът на името на БЮРМ се оказа правилен. Северна Македония е политически неутрално наименование. За разлика от Горна, като не е ясно коя е Долна и могат ли Горна и Долна да се обединят или Вардарска, тъй като Вардарска Македония съществува като наименование в много международни договори от XX век. Или пък Илинденска, която с името си щеше да бъде неразривно свързана с българската история.
В света има много държави с определението "Северна" в тяхното наименование. Северна Ирландия, Северна Корея, са само две от държавите с подобно наименование. Думичката "северна", показва че това е само част от Македония. Както Северна Ирландия е само част от цяла Ирландия и Северна Корея, половината на двете Кореи Северна и Южна. Затова това название на държавата е подходящо и добре характеризира държавата Македония, която не обединява всички земи на областта Македония, а се простира само в северната им част. А и иска да има свой път, по който да върви, като не се обвързва или обтяга в отношенията с България и Гърция, двете държави, държащи Пиринска и Егейска Македония.
Историята на Македония на много от българите е непозната. Най-общо можем да кажем, че днешните земи на държавата Македония през Средновековието попадат почти неизменно в границите на Българското царство. Към средата на XIV век са завладени от сърбите, а по-късно Вълкашин и Крали Марко правят на това място своята държава Прилепско десподство (кралство). Следват годините на османско владичество, като Берлинският мирен договор от юни/юли 1878 г. оставя Македония в рамките на Османската империя. След 1912 г. Македония е част от Сърбия, по-късно от Кралството на сърби, хървати и словенци. През 40-те за кратко става българска и през 1945 г. окончателно вече е част от състава на Титова Югославия. На 8 септември 1991 г. е обявена новата Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ).
Историята на Македония, която в македонските учебни е представена твърде пристрастно и ненаучно, ни показва, че този регион на Балканите е имал нелека съдба. Ненапразно в гравюрите на Княжество България и Източна Румелия, Македония е представена като вдовица, която плаче за човешките загуби, за своите синове.
Като че ли този път изглежда Македония намери своето място в геополитиката на Балканите и в Европа. Този път македонците са твърдо решени да успеят и да съхранят държавата си единна и цялостна. Неразпокъсана от албанските претенции.
Проблемите на Македония са много. Най-вече с албанското малцинство, което извоюва албанският да е втори официален в държавата, строи си навсякъде джамии и проповядва ислям.
Друг проблем е икономиката и по-скоро високите цени, ниските доходи, недостатъчното заплащане на труда на работниците. Но Македония шие дрехи и обувки за европейския пазар, отглежда селскостопански култури, които също изнася и с това се стабилизира.
Туризмът оказва се е двигател на македонската икономика, след селското стопнаство и леката промишленост. Затова македонците забраниха на чужди екскурзоводи да работят на тяхна територия и туристите си наемат македонци, които да са техни водачи, по време на обиколките им в държавата.
Македония е красива държава. Има планини, езера, реки, долини, равнини. Всичко това е добре стопанисвано. Пътищата се поддържат, реновират и ремонтират всяка година. В Македония може да срещнете добре настроени към чужденците местни, които да ви упътят, да ви предложат нещо вкусно за хапване в местните заведения и да ви настанят в добре уредените македонски хотели, които са по-гостоприемни дори и от италианските.
Македония заслужава своя път към членство в ЕС, както и да стане част от ЕС съвсем скоро. Уреждането на спора за името бе онова, което даде тласък държавата да стане част от Европейския съюз и НАТО, съвсем заслужено, защото е мирна, толерантна към албанците, дипломатична, демократична и добре уредена политически и инфраструктурно.
Попътен вятър на Македония и дано всичко завърши щастливо!
