Политиката в днешни дни, а навярно и изобщо, е мръсна работа. Това е така, защото властта дава определени привилегии и ценностите се изместват или губят.
Критикуват го социализма днешните граждани, които са свикнали да живеят в демократичното ни общество, в което всичко е позволено. Ама като обърнем поглед назад обаче нещата изглеждат малко по-други – евтина храна, работа веднага след училище или университета, апартамент, почивка един път в годината. Че всичко е държавно, благодарение на национализацията – това е ясно. Ясно е също и кой извлича дивиденти от това. Липсата на свобода – лична и обща, също не е от полза, но редът няма как да съществува заедно със свободата. (или поне е доста трудно) Носталгично настроени са много от хората, живели някога по време на социализма, но някак са се пригодили към новите условия на живот.
А как живеят децата на прехода и как ще живеят техните деца?
Те промените идват неусетно и ни учат как да живеем в крачка, без обяснения и други подобни. Демокрацията носи със себе си много свободи, от най-различно естество. Това, което забравя да ни напомня по-често, е какви са и отговорностите, които вървят с тях. Днес можем ясно да заявим позициите си, но можем ли да застанем зад тях? Днес можем да бъдем каквито си поискаме, но знаем ли кои граници не бива да бъдат прекрачвани? Днес можем да бъдем, където решим, но ще останат ли хора в България?
Антон Кутев смело заяви, че социализмът се предава по полов път – проблемът е, че не само той го прави. По същество цялата власт се предава така – от поколение на поколение, от бащи на деца, на роднини и приятели. Всички гледат да уредят близките си на “службичка”, а доколко избраните могат да я вършат, по най-добрия начин, не е ясно. И се оказва, че за можещите и за знаещите не винаги има място у нас, затова се наблюдава и т. нар. “изтичане на мозъци”, а можеше нещата да са по-други. А властта и нейните дивиденти все така ще се предават – по полов път и от поколение на поколение.
Ама то и по време на историята ни и на царете ни така се е случвало, но защо ли е имало съществени разлики – кой знае? Сигурно има и такива, които могат да кажат.
И искам да завърша с думите на Константин Иречек, който ясно обрисува ситуацията в България и сигурно ще е актуален още години наред: “…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”
