Търпението на кредиторите на Гърция се изчерпа. Алтернативите са ясни – или страната ще сформира стабилно правителство, което да изпълни задълженията си за бюджетна дисциплина, или може да каже „довиждане” на еврото.
Според проучвания на общественото мнение обаче, докато 80% от гърците искат страната да остане част от Монетарния съюз, точно толкова е делът на тези, които не желаят да платят цената.
Вариантът хем вълка сит, хем агнето – цяло обаче не стои на дневен ред.
Според валутният стратег на Citi Bank Валентин Маринов, шансът драхмата да се завърне се е покачил от 50% на между 50 и 75 на сто. Българите трудно ронят сълзи за южната си съседка, особено след публикуваните прогнози, че в апокалиптичния сценарий стандартът на живот на елините просто ще се изравни с нашия. На принципа „нема ли кой да палне плевника на кмето, та да се разсее туй темнило проклето”, мнозина дори ще злорадстват над неволите на гърците.
Не тяхната съдба обаче вълнува толкова финансовите пазари, а опасността „ефектът на доминото” да срине и други закъсали представители на еврозоната, като Испания и Италия. В риск са и Ирландия и Португалия. За разлика от Гърция, тук става въпрос за мощни икономики, които няма лесно да се справят с подкрепата на доста ограничената според някои мощ на европейските спасителни фондове.
Оптимистите обаче изтъкват, че който може да избяга от гръцките активи, вече го е направил, и в момента проблемните книжа са предимно в ръцете на Европейската централна банка и местни институции. С други думи – нека си берат гайлето. Да не забравяме, че след като прибраха 50 млрд. евро европейски пари, заемодателите в страната имат шанс да преодолеят стреса на излизането на Монетарния съюз.
Анализаторите, които нямат търпение да кажат „довиждане” на Гърция, изтъкват три основни аргумента. Първо – дефолтът тъй или иначе изглежда неизбежен, а и търпението на кредиторите настина се изчерпа след като Атина нееднократно наруши поетите ангажименти. Второ – ако натрупаш дългове по кредитната си карта, най-разумният ход е да обявиш банкрут и да започнеш наново, вместо да затънеш в изплащане на лихви, чиито размер убива вероятността някой ден да стигнеш до погасяване на главницата.
Трето – финансовите пазари може и да се стреснат пъроначално от фалита на балканската държава, но да не се лъжем – стратезите на големите играчи отдавна са калкулирали рисковете, свързани с разпада на еврозоната.
С други думи, крахът на Гърция е един очакван и дори аплодиран от някои сценарий. Остава да стискаме палци за Испания и Италия, за да не станем свидетели на истински апокалипсис.
