Кръстникът на наркоразпространителите стоеше в кабинета си, зад бюрото, и галлеше котката си. Малкият пухкав Джинкс се беше отпуснал кротко в ръцете на стопанина си и жумеше. Босът на всички работливи джуджета, които добиваха от маковите плантации бял прашец, не беше доволен от резултатите.
Кръстникът се ядоса. Обади се по телефона и нареди контролиращите пазара в столицата да отидат при него.
- Искам да удвоим продажбите! Искам кинти скоро, иначе ще хвърчат глави!
- Шефе, впрегнали сме всички. Няма на кого да продаваме. Никой не купува!
- Ако трябва и на животните в зоопарка ще продавате! Искам резултати!
- Остана да зарибяваме бебетата от родилното!
Пляс!
- Не ми говори така, свинчо, че ще направя на храна за рибки! Разбрахте ли ме?!
- Да, шефе! - в един глас извикаха най-закоравелите престъпници на главния ни град
И се ометоха веднага, щом бяха нахокани от боса.
- Виждаш ли, Джнкс, не ме слушат! Ти си послушно коте! Ела, миличък! Ела, кротък!
Джуджетата, организатори и помагачи в бизнеса, също не бяха доволни.
- Да му отмъстим на тоя!
- Ми да! Не се грижи за нас!
- Робуваме му като джуджетата на Снежанка, а тоя не ни мие чинийките.
- И не ни сипва в чашките!
- Нали шефът има една лимузина! Да я закопаме!
- Как?
- Младен ще купи кирки от един циганин на пазара. Тошето ще ги нахака в бронята. На предния капак.
- Гледай да са седем, че да ни разбере тая гад мръсна.
Младен отиде до пазара, купи кирките и ги предаде на своя началник в схемата. Същият извика Тошето при себе си и му каза какво да прави.
На следващата сутрин лимузината на Кръсника беше надупчена със седем кирки.
И хвръкнаха седем глави за назидание...!
