В българската действителност живееше едно смело коте-каубой. То имаше стада от крави и овце, работници, собствено малко куче и спретната къща в едно китно българско село.
Котето обичаше животните си и те му се отплащаха с много обич и няколкостотин литра мляко. Когато не хранеше кравите и не контролираше пашата на овцете, котето се изтягаше пред телевизора или решаваше кръстословици в стари вестници. Понякога си играеше и с малкото куче, което кръсти Бъки.
Веднъж аргатинът на котето се обади по телефона. Звучеше изплашено и каза, че две от овцете ги няма. Котето скочи и тръгна към поляната за паша, на която беше овачарят с добитъка.
Котето нахока работника си и се спусна с малкото куче да търсят овцете. Намериха ги полуживи в едно дере. Заплеснали се и паднали. С помощта на въжета, котето и овчарят изкачиха двете овце до височината при поляната. Котето извади пистолетче с капси от джоба си и среля няколко пъти при всяка от двете овце, за да ги изплаши.
След това се прибра вкъщи с кучето си. Котето се закани всяка година на събора край Лясковец да дава по две овце за родео. И така и стори. По две овце бяха отделяни, за да може да бъдат сред тези за обяздване от овчари и публика.
Откак се случи изчезването на двете овце, котето пускаше по двама или трима овчари със стадото си и повече нямаше проблеми с добитъка. А оброкът даде резултат и нямаше повече нещастия за котето-каубой и неговата ферма.
