Както за много други събития в новата ни история, така и за армията ни 1878 г. е повратна точка в развитието. На 3 март 1878 г. се ражда Третата българска държава, свободна България, а на 1 юли 1878 г. мечтите на българите са попарени и те трябва да живеят отделени един от друг в 5 парчета от етничното ни землище. В този въхър от събития се заражда модерната българска армия. Между двата епохални за народа ни мирни договора: Санстефанският и Берлинският, се появява с официално решение нашата войска, не само като шепа доброволци, но вече изградена на професионален принцип.
На 25 април (7 май нов стил) 1878 г. е създадена Българската армия под наименованието Българска земска войска. Тя произлиза от Българското опълчение, взело участие в боевете от Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Щабът на новосъздадената институция се намира тогава в Търново, където днес от уважение към града се помещава военният архив на България.
В края на 1879 г. Българска земска войска е преименувана на Българска войска. Заслугите на армията ни за единството и силата на българската нация през XIX и XX век са големи. Първата голяма задача, която войската ни получава е да се включи в Съединението през септември 1885 г. И тя го прави, като довежда до успешен край първата стъпка по пътя към национално обединение, след неизгодните клаузи на Берлинския мирен договор.
Следващата значима задача е около 2 месеца по-късно, когато Сърбия напада България, считайки страната и армията ни за слаби и лесна плячка. Сърбия иска да се разшири и вижда добра възможност да завоюва още неукрепналата съединистка България. Войната между българи и сърби от ноември 1885 г. е известна като война на капитаните срещу генералите, заради най-високият чин в двете армия, показател, по който тогава сърбите печелят. Не напразно Вазов възпява героизмът на българския войник в стиховете си, обединени под общото название: "Новото гробище над Сливница". Боевете са жестоки, решителни и българите печелят, а сърбите, заедно с нашите политици, са принудени да договорят ненападение между двете държави в следващите години.
След това има 3 поредни изпитания за армията, трите национални катастрофи. Двете Балкански войни и Първата световна война, които вместо да обединят всички българи на Балканите в една държава, ни нанасят удари, трудно заличими в народната памет и днес. По време на Първата Балканска война Продан Таракчиев и Радул Милков извършват първия разузнавателен боен полет в световната история. Това е златно събитие в историята на българската армия и един от поводите ни за национална гордост и днес.
Друг повод за национална гордост е фактът, че нито едно българско бойно знаме не е пленявано по време на военни действия.
В огньовете на Втората световна война, българите отново се хвърлят безстрашно като лъвове и постигат успехи в боевете на чужда територия.
От края на миналия век български войници участват в множество мисии на НАТО. Още преди държавата ни да стане член на алианса, българската армия се включи в бойните действия в различни конфликтни точки на света.
Днес българската армия се дели на 4 големи подразделения по видове войски: Съвместно командване, Военновъздушни, Военноморски, Сухопътни сили. Макар и с малко средства, Българската армия успява да изпълни своите задачи и гарантира сигурността на българските граждани.
Това, което липсва на армията ни, е престиж. Тъкмо за това се говори за превъоръжаване, тъй като на Запад, колегите на напите военни, имат достъп до по-добра техника и снаряжение. Престижът струва скъпо и в материално, и в морално измерение, но е въпрос на време армията ни да получи необходимите ресурси за своята работа.
До тогава, насладете се на поредният военен парад, който представя не малко от блясъка на българската военна история и очаквайте с нова сила военните ни да изпълняват своите задачи след 2-3 години, когато бъдат превъоръжени.
