Ако гледате новини, няма как да не сте чули за случая с Желяз Андреев. Ситуацията, в която попадна този 29-годишен мъж е повече от абсурдна. Без да подозира, той се оказа в черния списък на САЩ и трябва да бъде екстрадиран в Америка. Обвиняват го в измама, защото е търгувал със Сирия и по този начин е нарушил поставеното ембарго.
В тази патова ситуация може да изпадне всеки. Никой не е застрахован. Андреев, също като редица други българи, е работил в колцентър. Всяка сутрин той е получавал списък с потенциални клиенти и стоки, които трябва да им предложи. Той просто си е вършил работата, но сега трябва да поеме отговорността и последствията за нещо, за което няма никаква вина.
Много млади българи работят в колцентрове. И това е разбираемо! Условията, които се предлагат там почти нямат еквивалент у нас. Заплатите са доста високи, а освен това има и хубав социален пакет – карта за спорт, ваучери за храна и допълнително здравно осигуряване, а всеки извънредно изработен час се заплаща двойно. Само, че никой от служителите там не предполага, че може един ден да се събуди и да получи заповед за екстрадиция.
Желяз Андреев е работил в българския офис на американската компания AW Tronics в периода от 2013 г. до 2016 г., като е заемал най-ниската позиция в отдел „Продажби“ – продавач интернет търговия. Той нито е избирал сам своите клиенти, нито е бил управленски кадър. Искам да попитам каква вина има този млад мъж? Да, той е продавал резервни части на авиокомпания в Сирия, но той е работил с тях, защото така му е било наредено. Той откъде може да знае, че това, което прави е престъпление? Просто си е вършил работата и стриктно е изпълнявал поставените му задачи. Той не е решил самосиндикално да търгува със Сирия нали?
Защо, за да си отвориш ресторант, кафе или малък магазин са ти нужни хиляди документи и разрешителни и всеки един от собствениците е проверяван многократно за дейността си, а работата на колцентровете у нас никой не контролира? Те могат да решат да продават ядрени оръжия и никой няма да ги спре. Независимо, че са международни компании, имат седалище у нас и в тях им работят много българи. Само за информация, ще отбележа, че заетите лица в един от най-големите центрове у нас са над 3000. Искам да попитам защо тогава никой не защитава интересите и правата на работещите там?
Благодарение на медиите, историята на Желяз Андреев стана известна за широката аудитория. Чак след като случаят нашумя, се намеси държавата. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че няма да изпълни искането на Америка за арест. Прокуратурата вече е поискала междудържавна консултация. Оказва се, че съществува договор между България и САЩ, който позволява определени казуси да бъдат консултирани между Държавния департамент в Америка и родното Министерство на правосъдието. Прокуратурата настоява САЩ да признае решението от съда в Добрич, а именно Желяз Андреев да бъде оставен на свобода.
Какво наистина ще се стане с този 29-годишен мъж едва ли ще разберем. За съжаление, и това ще отшуми, защото както всички добре знаем – всяко чудо е за три дни. За мен това е недопустимо! Този случай е много важен, защото отразява огромните пропуски в управлението и контрола на държавата върху международните компании, осъществяващи своята дейност на територията на България.
