Очите му се замайват. Унася се. И изведнъж се сепва! Вижда светлини в небето.
- Идват за меееен! Идват!
Вратата на "космическия кораб" се отвори и слязоха извънземните. В красиви униформи.
- Как сте?
- Трябва да го приберем за изследвания! - чу се отвътре.
- Нееее! Не! Не!
- Спойно гражданино! Ще Ви оправим!
- А-аааа!
- Оставете го!
- Да вървим!
- Нещастник!
- Трябва да оправим документите.
- Прав сте, господин началник! Да вървим!
- Отидоха си! Аз победих! Победих!
"Похитеният" стана от земята. Отърси се и тръгна на запад. По пътя си срещаше лунни пейзажи, които още повече го навеждаха на мисълта, че е открития космос. Видя отворена врата. Влезе и в помещението видя същества със странни цветни гребени на главите си.
- Ха-ха! Извънземни от друга раса!
Имаше барплот и някакво странно дебело същество с маска на лицето.
- Междузвездни войни! Аз съм жииив, жив съм!
Всички наоколо му се сепнаха. След миг на учудване всичко пак си продължи по старо му и китарите засвириха.
- Един галактически коктейл.
- Ей, сега!
- Какво му е на този?
- Хахо!
- Зелен е! На Марс съм.
- Мента с мляко!
"Похитеният" припадна.
- Да извикаме линейка?
- Аз се обадих! - каза един от тези с гребените
Линейката пристигна. Лекарката, млада и симпатична, се приближи до "похитения". Опипа ръцете му. Провери пулса. Сложи му маска и му би нещо в рамото.
- Какво му е, докторке!
- Свръх доза хероин в комбинация с канабис.
- Как се е довлякъл до тук?
- По път проверихме дали няма други сигнали за мъж в неадекватно състояние. - каза лекарката - От летището се обадиха, че са забелязали лице, като това, да говори за НЛО.
- Той е! - отбеляза барманът - Говореше нещо за Марс.
- Ако продължава така, няма да изкара дълго. - заключи лекарката
Медицинският екип тръгна към спешното. Пациентът направи гърч в линейката. Дефибрилираха го, но не успяха да го съживят. Почина!
От пънкарския бар се обадиха в болницата. Когато разбраха, музиката спря. Всички извадиха запалки и ги щракнаха. Пламъците горяха минута и угаснаха!
