Небето бе сиво. Нямаше ги типичните бели облачета. Нормално за ноември! Сив и спокоен следобед. Хората дисциплинирано си работеха по задачите. Ходеха между институциите, събираха документи в чантите си.
Имаше дами и господа с костюми, спортно облечени ученици и студенти, възрастни хора във вехти, но чисти и хубави дрехи.
Заваля! Хората наизвадиха чадъри. Пъстра ноемврийска феерия. Сини, червени, жълти, черни, от промазан плат и с метални стикове, красиви чадъри.
Охлювът се скри под навеса на една сграда. Той си носеше чадър - пъстрата бежово-кафява черупка. След като погледа малко охлювът се скри в къщичката си. И други охлюви дойдоха до него и се криха на сухо в корубите си.
Хората също бързаха към сградите, за да се скрият. Човешките коруби, които бяха всичко, подслон, ред, закон. Шарени или бели, а може би сиви или стъклено черни. Човешките постройки бяха постоянния чадър за човешкия род.
Скоро, след няколко часа валеж, спря. Охлювите се заразхождаха навън. Хората отвориха прозорците си, за да подишат чистия въздух. Всички се радваха. Навън се освежи и нямаше сняг.
Хората се раздвижиха и след малко вече отпиваха от своя следобеден чай или лате.
Дъждът пречисти душите и сърцата. Отми мръсотията до следващия валеж, до следващото дефиле на чадъри.
