Както вече разбрахме от скорошното изказване на турския президент Реджеп Ердоган, българският град Кърджали, както и редица други територии на Балканския полуостров, принадлежат към "духовните граници" на Турция. Според турския държавен глава "същността" на родината му не се побира на 780 000 кв.км, а явно далеч надхвърля тези предели.
Същото можем да кажем и ние на уважаемия и леко самозабравил се след осуетения преврат и успешния за него референдум в Турция г-н Ердоган. Уважаеми г-н Ердоган, "духовните граници" на България не се простират в 111-те хиляди кв.км, отредени за българската нация. Български малцинства има навсякъде по света, но това не означава, че суверенитетът ни се простира там. От друга страна, в исторически план можем да се върнем на пределите на Санстефанска България, земите на Българската екзархия или защо не дори на Първото българско царство от времето на цар Симеон Велики - все доказателства за това как българската общност се помещава далеч отвъд съвременните ни територии. В последния случай особено ясно личи коя именно народност е била повече време на Балканите и коя може да има по-големи претенции за "духовни граници". За щастие официалната позиция на българското външно министерство, макар и леко закъсняла, бе адекватна, и припомни на Ердоган някои азбучни истини относно международните договорености по отношение на държавните граници.
Всъщност това не е първият опит на сегашния турски президент да намекне за миналото на ръководената от него страна във външнополитически смисъл. Всички помним изказванията за възстановяването на Османската империя, например. Подобен тип изявления едва ли изразяват сериозни завоевателски намерения, по-скоро са вид "напомняне" за разпределението на силите в локален и глобален мащаб. Вместо да насочваме вниманието си към конкретните проявления на проблема, е необходимо да се замислим върху причината за него. А именно - факта, че продължаваме да следваме авторитарни лидери, граничещи със съвременния вариант на диктатори. И докато президентът Радев демонстрира, че умее да изпълнява коремно превъртане, в някакъв пародиен опит да подражава на истински силните на деня, а Бойко получава приятелски потупвания по главата от папи и европейски лидери, Ердоган, Путин, Тръмп, Ким Чен Ун и други комплексирани водачи с болни амбиции за световно господство определят съотношението на силите.
Колкото и да си мислят, че са недосегаеми обаче, в дълбоката си същност споменатите личности и авторитетът им зависят от нас. Можем ли да ги виним, че ги избираме и предпочитаме да прехвърлим управлението и отговорността за бъдещето си в техни ръце? Едва ли. Ето защо, наглите им постъпки и изказвания служат за урок на всички останали хора, градивните частици на системата, без които тя не би била способна да функционира. Спомнете си кои сме и отхвърлете властта им - тогава те ще станат отново никои.
