Напоследък в световен план широка популярност и известност придоби руската пънк групата “Pussy Riot”, която направи протестен молебен срещу управлението на Путин и получи 2 годишна активна присъда за тези свои действия.
Младите музиканти имат не повече от дузина песни, но факт е, че днес имената им са известни в цял свят. Доколко постъпката им е с цел вдигане на медиен шум, доколко е спонтанна или пък изцяло планирана и доколко притежава политическа насоченост, е трудно да бъде определено.
Налице са няколко неща – на първо място бунт срещу съществуващата система, причините, за който не са ясни, на второ място се цели разбуждане на гражданското общество и заемане на активна гражданска позиция и в крайна сметка налице е 2 – годишна присъда заради действия, нетолерирани от църквата и държавата.
Храмът е място, където човек отива да се моли и да почете мъртвите си близки. Религиите са въпрос на избор и лично предпочитание. Но когато държава и църква се превърнат в едно, властта се съсредоточава в едни и същи ръце и ако те не са правилните, последствията могат да бъдат пагубни.
Вярата в Бог може да бъде мощно оръжие и това е доказано в историята, но също така може да бъде и спасение.
Дали осъждаме постъпката на “Pussy Riot” е без значение. Дали считаме присъдата дадена от Московския съд за справедлива, също не е важно. Много по-интересни са причините, които водят до случилото се.
Аз съм “за” бунта, дори и когато той не съвпада с личните ми възгледи и предпочитания, защото той винаги цели промяна с надеждата за по-добро. А колкото до начина на реализирането му в случая – не е по моя вкус, поругаването на религията с политически или други подобни цели не е правилна. Присъда, от друга страна, трябва да има, защото какъв бил света ако всеки безнаказано върши това, което му е присърце.
Отзвукът от руския скандал е в световен мащаб – има както свои привърженици, така и опоненти. Намесата на Анонимните ясно заяви тяхната позиция с появата на родния певец Азис и неговата песен “Мразиш” – звучи ми като зов за толерантност, кой знае. Пък и той е небезизвестен на руската публика, както стана ясно преди време.
Предпочитанията винаги придават субективен поглед към случващото се. Значението на това събитие едва ли е толкова голямо като, например, построяването на една болница и едва ли може да промени чак дотолкова хода на политическите събития, ако приемем, че това е целта му. В крайна сметка, всеки здравомислещ човек може сам да прави своите избори и да отсъди за себе си кое е добро и кое не е.
Оценката оставям на Вас.
