Георги беше в 12 клас. Тъкмо взе книжка. Родителите му му купиха кола. Стара, но в движение. Абитуриентът се зарадва.
Започна да идва всяка сутрин с нея на училище. Внимаваше докато кара. Не настъпваше повече от 50. Стремеше се да не гледа по тротоарите, а да се концентрира върху обстановката в платното си.
Георги беше старателно момче. Не беше отличник, но имаше добър успех. Изпитът по кормуване взе от втория път. Първия път го скъсаха, защото пропусна да спре поред на два стопа. Вторият опит, обаче, бе успешен. Без грешка момчето мина на препитването и си взе документа за правоуправление.
Ден след ден Георги ходеше на училище с колата. Не закъсняваше. Влизаше редовно в часовете. Учителите нямаха сериозни забележки към него. С него все се закачаше учителят по физическо, който все питаше как се чувства, след като е взел книжка. Как е вече в: "клуба на възрастните". Георги си говореше с него. Играеха волейбол в часовете. Понякога покриваха нормативи.
Една сутрин, която започна съвсем рутинно, се случи нещо, което преобърна живота на Георги.
Алармата звънна. Момчето я чу и я изключи.
- Все същото! Писна ми! Кога ще започна работа, поне да ставам рано, за да изкарвам пари, а не за ходя на училище. - помисли си Георги
Не че беше отчаян от живота. Но му беше омръзнало ученическото ежедневие. Ученикът си направи кафе. Вече пиеше кофеиновата напитка от няколко месеца. Досущ като родителите си, които не тръгваха към работните си места, преди да са изпили чаша от ароматната течност.
Майката на Георги също стана рано. Направи закуска на сина си.
- Хапни нещо, преди да излезеш! - каза тя
- Благодаря, майко! Ще!
- Нали знаеш, че те обичам?
- Да, знам!
Разговорът бе прекъснат от телефона. Обадиха се съученици на момчето.
- Ало! Жоре, ще ни вземеш ли от "Стопа"? Автобусът го няма. Закъсняваме, брат. Тая тъпата по химия пак ще пише отсъствия.
- Добре! До 15 мин. съм при вас.
Георги се бе облякъл отдавна. Взе си нещата за училище, седна в колата и потегли. Видя приятелите си отдалече. Бяха под знака "стоп". Две момчета и едно момиче. Облечени с дънки и кожени якета. Иван, Явор и Калина.
- Дай газ, брат! - каза Явор
- Само толкова ли вдига трошката!? - попита заядливо Иван
Георги обичаше да се доказва, особено пред приятелите си. Случаят бе идеален. Още повече, че имаше момиче в колата. Той настъпи газта до 100. Пътят бе хлъзгав от сутрешната мъгла. Хвърчаха по наскоро ремонтирания път. Новият асфалт игриво шумолеше под меките гуми на колата.
Изведнъж в тяхната лента се оказа автомобил от насрещното. Изпреварващ. Георги наби спирачки, но се вряза в другата кола. "Рено"-то на момчето се намачка като настъпано кенче бира. Последното, което Георги видя, бе ярката светлина от фаровете на другия автомобил. Загуби съзнание.
Неизвестно кога чу гласове, размърда ръце и усети нещо топло. Кръв го беше обляла. Спътниците му не помръдваха. Пожарникарите се заеха да режат тавана, за да ги измъкнат. Краката на Георги бяха заклещени между педалите.
Калина изхлипа. Явор и Иван бяха полуживи.
Измъкнаха първо момичето. От другата кола водачът, който пътуваше сам, бе загинал на място. След като извадиха Калина и я настаниха в линейката, дойде ред на другите две момчета, които бяха с нея. Явор се оказа, че е с разкъсан черен дроб, а Иван с множество счупвания. Георги бе с пукнат череп, защото си ударил главата във волана.
Четиримата попаднаха в реанимацията на болницата в най-близкия областен град. Явор не издържа на операцията и почина. Иван и Калина се възстановяваха.
Родителите и на четиримата дойдоха в отделението при децата си. Бащата на Явор се закани пред Георги и семейството му:
- Убиец! Отгледали сте убиец! Как може да му дадете да кара?! Кой му е дал книжка на този пикльо!? Ще ви съдя! Трябва да си плати! Малък боклук!
Майката на Явор бе сломена и не ѝ беше до разправии. Навън заваля сняг. Небето заплака с едри бели сълзи!
Георги го чакаше дълго възстановяване. Дело и присъда! След 3 месеца бе даден ход на делото. Осъдиха момчето, което отложи дипломирането си, на 100 хил. лв. кръвнина и 3 години условно.
Животът на Георги се преобърна, заедно с колата. От инцидента нататък не си помисли повече за каране и собствен автомобил. Все пак взе XII клас. Започна да работи към строителна фирма като заварчик. Намери си приятелка. Но всеки месец трябваше да плаща по 300 лв. кръвнина. Катастрофата и присъдата изгориха сърцето му. Завинаги го смачкаха. Той бе разбита отломка от всички, вплетени във войната по пътищата. Скоростите на душата му не работеха. Трудно превключваше от омраза, към обич и обратно.
Смачканото желязо не се оправи, нито пък травмата от стореното.
Но тлеещото му, гаснещо, опустошено сърце, се вплете с това на Мария...
