Когато в последния ден, в съдния ден, небето се отвори и Верният и Истинният, който праведно съди и воюва, дойде на бял кон …
Очите Му - огнен пламък, на главата Му – много корони и написано име, което, освен Него, никой не знае …
Облечен в дреха, обагрена с кръв, и името Му – Слово Божие …
А небесните войнства, облечени в бял и чист висон, следват подире Му, също на бели коне …
От устата Му – остър меч, за да поразява с него народите. Да ги пасе с железен жезъл и да тъпче винения лин на яроста и гнева на Бога Вседържителя …
На дрехата и на бедрото Му написано името: Цар на царете и Господар на господарите …
Готов със слава да съди живи и мъртви …
***
Тогава все ще се намери някой човек, вероятно Иван – кранист от Павликени – който ще излезе от Хранителния магазин в квартала, ще обърше следите от машинно масло по дясната си длан в синия работен гащеризон, ще погледне нагоре и ще рече:
“Малиии , как сай задънилу нибето! Голям дъж’ шъ пере!”
