"Който разгласи информация, представляваща държавна тайна... като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България... се наказва с лишаване от свобода от две до осем години", според чл. 357 от българския Наказателен кодекс. Кой обаче определя дали даден тип информация може да се квалифицира като "държавна тайна"? Това е "Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна", съставен и одобрен от Народното събрание, който е Приложение към Закона за защита на класифицираната информация. Там обаче се съдържат единствено основните видове данни, които, ако бъдат разгласени, деянието ще се третира като престъпление по НК и съответно ще е наказуемо. Същинският Списък се съгласува по ведомства в рамките на административния апарат и остава скрит за обществеността, така че всяко едно длъжностно лице да знае точно до каква информация има достъп и какво не бива да разгласява.
Напоследък много модерни станаха т.нар. конспиративни теории, чиято основа е твърдяното от поддръжниците ѝ прикриване на истини от всякакъв род, с цел да се защити интересът не на държавата, както пише в закона, а на определени хора. От убийството на Кенеди до присъствието на извънземни цивилизации на земята, конспиративните теоретици лансират обяснения на широк кръг проблеми от глобален и национален мащаб. В България покрай масовото убийство в Нови Искър напоследък се изредиха какви ли не доказани и недоказани версии относно това кой е извършителят на престъплението, дали не става въпрос за прикриване на по-висши интереси и пр.
Всъщност въпросът стои на дневен ред от години насам и е принципен. Десетки са загивали при мистериозни обстоятелства и смъртта им е оставала неразкрита и невъзмездена. Но вместо да се опитваме да лекуваме симптомите, е по-целесъобразно да обърнем внимание на болестта. Докато съществува такова законодателство, в което едно събитие може да бъде определено като "държавна тайна" и за него повече да не се обели и дума, под страх от наказателна репресия, ще има мистерии и спекулации. Далеч сме от времето на Краля Слънце Луи XIV, когато държавата се е заключавала до една личност или определена клика от личности. Съвременните демократични принципи прогласяват, че държавата - това сме ние, следователно управници, закони, международни договорености, изобщо цялата йерархична система, създадена по наше съгласие и поддържана с наши средства, трябва да работи за нас. Освен ако споменатите принципи не остават само на хартия.
Разбира се, вероятно има категории информация, които не са предназначени за всекиго, най-малкото защото се отнасят до националната сигурност и защитата на населението. Сред тези факти обаче остават замаскирани и много други, чието разкриване би било в ущърб не на сигурността на населението, а на неговите водачи и тяхната власт. И какво се случва, ако в бъдеще бъде открито например лекарство против рака, но то не стане общодостъпно, поради опасност от вреди за фармацевтичната индустрия, оттам - за икономиката и националната сигурност? Ами ако стане ясно, че няма нужда от военни конфликти, освен за поддържането на сивия сектор и оръжейната промишленост, а оттам - на икономиката и националната сигурност? Както виждате, всеки въпрос може да се измени до степен, в която да се окаже, че нанася вреди на Републиката (спомнете си наредбата от НК), следователно представлява "държавна тайна". И тази идея не е откритие на българския законодател, а представлява дългогодишна традиция във вътрешната и външната политика на всички държави по света. Тогава следва логичният въпрос, за нас ли работят нашите държави? А в наш интерес ли действаме самите ние?
Ще завърша, като напомня думите на бившия председател на ЦРУ Джеймс Уулси в интервю, взето за национална медия преди две години, че Едуард Сноудън трябва да бъде екзекутиран, ако бъде заловен от американските власти. В система, където хора следва да бъдат лишавани от живот, за да се запазят в тайна определени факти, нещо не е наред. В САЩ и редица други страни вече съществуват значими обществени движения за промяна в законодателствата и разсекретяване на поверителна информация. И докато ние като гражданско общество не застанем зад идеята да знаем повече и не изискаме това от управниците си, ще има неизяснени случаи като този в Нови Искър, съответно хляб за конспиративните теоретици. А кое е истина, кое - лъжа и кое - добре прикрита "държавна тайна", оставям на вашата собствена преценка...
