Плачете за Ботев, националния герой, бореца за свобода, безстрашния войвода, поета революционер, титаничния вестникар, недооценения публицист, сърцатия хъш… Плачете!
Поствайте в социалните мрежи с традиционната за нашите нрави френетична еуфория фрагменти от неговите най-неизвестни стихотворения, понеже всичките му поетични творби са наистина много (двадесетина), а и ние в действителност не знаем, че „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ (и как да знаем, когато ние живеем, за да умрем, а той умира, за да живее?); че „…пътят е страшен, но славен…“ и прочие, и прочие…
Пийте, пейте буйни песни и се зъбете на тирана (я да видим – ще се сети ли някой от кое стихотворение е това? – наградата е поздрав с „Шушана“). Няма значение дали тиранът е турчин, соросоид, русофил, шеф, депутат, съсед, данъчен инспектор, все тая – важното е, че беснее над бащиното ви огнище, макар именно заради вас от огнището отдавна да е останала само пепел. Гаси се туй, що не гасне! Спешен плач!
Споделяйте с нас своите най-съкровени и дълбокомислени разсъждения за това защо по онова време българите са били едни, а сега са други… Защо умря Ботев, по дяволите? За нас? За себе си? За свободата (ни)? И каква е разликата между пролятата кръв и виното по панталоните на господин Фратю?
Това са двете страни на една и съща монета, това са два свята, единият от които е излишен. И кой е излишният – решаваме ние.
Ботев е силно квалификативен, той постоянно дава определения, но не само за поробителя, чорбаджиите и световните тирани, а и за собствения си народ. Разбира се, днес не е политкоректно да обръщаме внимание на тези неща – нито в училището, нито в университета, нито в ежедневието си. Как да си помисли човек, че може да бъде част от „скотовете“, „глупците неразбрани“, „слепците с очи“, а не от безсмъртните юнаци? Много войводи, много четници, само параход нямат! А тих бял Дунав се вълнува…
„Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" - в. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.
