"Консумирам" - глагол, 1л., ед.ч, именителен падеж, означава - "изяждам", "поглъщам", "прахосвам", "употребявам". Това твърди речникът, когато отворя на буквата "к", за да проверя думата, с която най-често се характеризира нашето съвременно общество - "консуматорско". Забелязвате ли, че всички изброени по-горе синоними са свързани с някакъв вид унищожаване, разрушаване, премахване на обекта на консумация? За съжаление е твърде вероятно освен с обекта, тя да постъпи така и със субектите си.
Друга дума, за която се сещам при споменаването на "консумирам", е названието на станалото известно напоследък (покрай десетките готварски предавания в родния ефир) ястие "консом̀е" - френският еквивалент на бистър бульон, или направо "чорба". Е, на това, драги читатели, членове на съвременното консуматорско общество, се опитват да направят вашите интелектуални способности хората, на които сами предоставяте тази възможност. Желаете мозъкът ви да стане на чорба? Заповядайте. Разполагате с богат асортимент от телевизионни програми, интернет страници, "независими" блогове, рекламодатели и пр., които с радост ще свършат неприятната работа. За вас остава само резултатът - чисто консом̀е от неподправена глупост, отразяващо като стъкло всичко наоколо и заемащо формата на всеки съд.
Къде са доказателствата? Навсякъде. И вие ги виждате сами. Инструментите на готвачите, пасаторите на интелекта ви бучат в непрестанна готовност - "сериозните" новини, с които ви обезсърчават от света, в който живеете; "риалити" предаванията, които представят всичко друго, но не и реалността; новите билети от Националната лотария, чакащи да ги изтъркате и хвърлите с разочарована ругатня; сериалите, които от венецуелски станаха турски, а после и индийски... и, разбира се, баварските илюминати. Вече няма статия, в която тайните общества да не се споменават с нотка на конспиративен патос, та кой съм аз, че да не ги включа тук? Дори т.нар. "алтернативни" медии, които би трябвало да бъдат обратната страна на монетата, да ни информират за истински важните неща, се занимават с евтини номера за привличане на средностатистическия поглед, като например дълго пазената загадка на масоните или новооткритите тела на извънземни в покрайнините на с. Мъглиш...
Хора! Слезте от летящите си чинии и се събудете в действителността!
Знам, че тя не е никак розова и ви се иска да избягате от нея. Но единственият начин да я промените е като спрете бутона на блендера, превръщащ в сок последните ви парченца разум. Мислете. Подлагайте всичко на критичния анализ на собствените си сърце и душевност. Те никога не лъжат. На тях можете да се доверите, вместо на поредния 800-дневен Месия. И напук на консумирането, изяждането, унищожението, създайте нещо свое - всеки от нас притежава някакъв талант, скрита дарба, която крие дълбоко в себе си, или пък я демонстрира пред другите, но без особен успех. В резултат тя остава недоразвита, необработена - като нешлифован диамант, който тежи на личността, вместо да я украсява. Правилно прочетохте - у вас лежи един нешлифован диамант! Работете над себе си, усъвършенствайте се, или пък, ако не ви се създава, консумирайте поне нещо качествено - прочетете класическа книга, образец за своя жанр, или пък се насладете на добра театрална пиеса със семейство или приятели; разходете се в парка на чист въздух; слушайте приятна за вас музика, или просто останете насаме със себе си, без да правите нищо. Ама напълно нищо. Само тогава ще чуете посланията на вътрешния си глас, иначе заглушен от постоянното бръмчене на мозъчните пасатори. Със сигурност е по-лесно да изядете, унищожите, преглътнете нещо чуждо - но ви обещавам, че малкото положено усилие да допринесете сами за промяната на вашия собствен свят, се отплаща в огромни количества.
Пиша всичко това в сянката на настъпващия нов сезон на здраво претъпкване по празниците. Зимата иде. През лятото едни консумираха бира с цаца на Поморие, а други консом̀е на Френската ривиера, в зависимост от финансовите, а не интелектуалните си възможности. След новата порция "риалити" и шумотевица, дойде времето за равносметка и смирение. И когато седнете с близките си на коледната трапеза, отдайте време за прошка, духовност и мислене. Хубаво е.
