Свикнали сме, когато по медиите се пише за някой български град, то да е, защото положението е безнадеждно, работа няма, всичко пропада и никой не знае какво да се прави. Свикнали сме често да попадаме в градове, в които из въздуха се носи усещане за безизходица, която е примесена с някаква типична българска тъга. Да срещаме хора, които да клатят глави и да повтарят как в града няма поминък, младите бягат и да чертаят все по-мрачни и по-мрачни прогнози за бъдещето.
Случайно се озовавам за пръв път в Панагюрище и от всичко това сякаш няма помен.
Разхождаш се по главната улица, а хората ти се струват някак спокойни. Гледаш, че са добре облечени. Градът изглежда стегнат, наскоро и нова болница са отворили. В историческия музей са направили репродукция на Панагюрското съкровище, за да могат посетителите да го разгледат. Броят на къщите със запуснати фасади е в пъти по-малък, отколкото на други места.
Влизам в произволен магазин, заговарям се с магазинерката. Казвам й, че не съм очаквал, че градът е толкова богат.
- Тук който не иска, той не работи – казва ми тя. – Работа има.
И по стара българска традиция започва да се оплаква, че хората ходят да пазаруват повече в Пловдив и в Пазарджик, тоест клиентелата бяга.
В по-нататъшни разговори мрачните краски почти отсъстват. Прави ми впечатление, че панагюрците са доволни от града си, че се гордеят с него. Че в този град има нещо, което по много други населени места в България го няма. Истинско чудо!
В Панагюрище определено има какво да се види. Горещо препоръчвам историческия музей, особено възрожденската секция. Обичам да посещавам музеи и сбирката точно в този град ми се струва една от най-интересните в България. Все пак Панагюрище заема особено място в историята на народната борба за свобода. Тук пристига знаменитото кърваво писмо и официално е обявено Априлското въстание.
Други исторически забележителности са къщата на Райна Княгиня, Тутевата къща. Но може би най-забележителна от възрожденските къщи в града е Лековата къща. Тя е изключително малка, но това, което я прави уникална, е украсата й. Стенописите в нея са дело на местния майстор Иван Зографов, а най-впечатляващият е „Колелото на живота”, стенопис, в който е изобразена характерната за епохата житейска философия.
Панагюрище има и още много, което да предложи на туристите. И все пак основното остава добрият пример. Ето, може да има малък град, който да се развива добре. В който да се живее спокойно. От чиито пример другите градове би трябвало да се поучат.
