От църковния амвон се очаква да се излива любов. Това каза преди дни д-р Николай Михайлов-богослов и психиатър, в сутрешния блок на една национална телевизия. Когато човек отиде в църквата, очаква да чуе благослов, а не заповеди, обвинения и призиви за мъст.
Да, обаче това някак не се случва. Неотдавна, пловдивският владика Николай обяви от собствено-абсорбираната си „последна инстанция", че съжителството без брак е сигурен път към Ада! Известният расоносец неведнъж се изявява като „генералисимус" в родната църква и сякаш в погледа му се чете почти шизофренно желание да се окичи с бялото було на патриарха. Само че патриархът е още жив, а и владиката Николай едва ли е най-подходящият за негов заместник, в което впрочем са убедени и част от самите архиереи на църквата ни.
Забравихме скандалите с архондисването-почти на конвейр, забравихме за скъпите автопаркове на родните митрополити, забравихме за ролексите и расата от скъпа коприна, забравихме за умопомрачаващата охрана на някои от владиците. Вероятно ще забравим и това изказване на пловдивския „генералисимус" на Православието. Само че, до кога ще забравяме? Православните християни просто искат да имат достойни водачи, а не бизнесмени и търговци, облечени в църковни одежди.
Богослови, а и не само те, твърдят, че ние, обикновените миряни не бива да критикуваме митрополитите и предстоятелите на църквата ни, защото сме влизали в грях! Е, те някакви „свещени крави" от Калкута ли се явяват, че да не можем да ги критикуваме, когато не са прави? Растежът в църковната йерархия е продукт на църковно-народно администриране, защото църквата се състои от свещенослужители-те и миряни-ние, това е общността на църквата. Ако ние като част от тази общност нямаме право да критикуваме, остава те самите да се критикуват, а това, както знаем от перифраза на поговорката: „Владика на владика окото не вади!", няма как да се случи!
Тогава, кой може да ги критикува, когато разбира се не са прави? Господ....? Да, но той ще ги съди, а сега, тук кой да ги критикува...? Та нали и те са хора, какво като са избрани за митрополити, те също грешат.
Едно от изискванията един човек да стане монах е така нареченото „нестяжение", тоест-безсребреничество, или-обет за бедност. Монахът не бива да притежава нищо светско, за да може пълноценно да се отдаде на посвещението си в църквата. Именно из монашеските среди-така нареченото „черно духовенство", се избират и архиереите на родната църква, а така е и в другите православни общности. Е, как да синхронизираме ролекс-а и многолюдната охрана на владиката Николай с обета му за бедност, а и от кого го пазят гавазите му,...да не би от внезапно бликналата народна любов...!?
Хората ходят на църква много повече, отколкото в годините преди краха на тоталитарната система у нас. Обяснимо е, това вече не се преследва от властта, дори и формално. Но те отиват в храма церемониално, за да присъстват на големите празници в атмосферата на православната пищност, а после..., после си тръгват с пълни с впечатления очи, но с празни от вяра души. Ето тук църквата ни отсъства, може би и защото владиците ни са заети със сделките си и нямат време за задълженията си в епархиите.
Съжителството без брак е факт. Нито „зловещите" изявления от треперещата брада на митрополит Николай, нито на когото и да било друг, няма да променят този факт, но по този начин и няма да бъдат спечелени нови съпричастни към духовния живот в църковната ни общност, дори нещо повече, някои хора просто ще си тръгнат.
Питам се, съжителството без брак ли е най-големият проблем пред нашето общество...?! Преди време пак същият владика се изказа, че концертът на Мадона в София бил пъклен спектакъл, че хората, които се удавиха в Охридското езеро са си отишли, именно заради това „дяволско представление"...!
Обществото ни боледува от бедност, социална немощ, болни сме от неизлечима емиграция, тежи ни политически хаос, задъхваме се от данъци, сметки и все нови и нови рестрикции, деца спят по градинки и просят, бащи продават децата си в интернет, жени предлагат бъбрек, за да хранят семейство ...! Ето това са съществените обекти на църковната деятелност, а не съжителството без брак, Мадона, или Мона Лиза. Когато човек е гладен, или без дом, извинявам се за израза, но все му е тая, дали съжителства във, или извън брак!
Църквата има мисия и тя е да се грижи за нашите души. А нашите души са изпразнени, защото озъбеното ни ежедневие не допуска любовта. Вгледайте се в човека до Вас, който и да е той, в автобуса, в трамвая, във влака, дори в къщи...! Той не се усмихва, той мисли..., сякаш нещо го тревожи. Това е съвременният български човек-homo bulgaricus. Той е притиснат от задължението да живее, той е уморен, той пуши цигара от цигара и пие евтин алкохол, за да забрави за самия себе си, той е сам и в самотата си е отчаян, той е безработен, обсебен е от страховете си, заядлив е, дори злобен, той е сива сянка на собственото си отражение. Тук църквата отново отсъства и няма кой да й напише неизвинено отсъствие, защото нарушава „договора", няма кой да й постави оценка „Слаб 2", защото не си е научила урока от хилядолетия. Кой, ако не ние, трябва да въздигнем глас в умореното си несъгласие, защото утре, митрополитите ни може да поискат да си отворят и МОЛ, а тогава вече ще е късно, нашата умора ще е станала смъртоносно хронична, а безхаберието-нахална реалност...!
