Кой се смутѝ от това заглавие? Да, думата има и друго ударение, затова не се учудвайте, ако някой Ваш приятел от Южна България си поръча "смучи" от сервитьорката в заведението. Не е, каквото си мислите.
Названието на напитката "smoothie" идва от английското "smooth" (гладък, хомогенен) и представлява смес от плодове, кубчета лед, ядки и каквото още поискате. Тя нашумя през последните години като еквивалент на природосъобразно и здравословно хранене. Фактът, че се получава омоним, ако се напише на кирилица, не бива да ни притеснява. Живеем във времето, когато атендваме ивенти, за които някой ни е инвайтнал във фейсбук; плейтваме гурме котлети и ги презентираме; сетваме ностройки по дифолт; джойнваме тийм-билдинга и др. Едно смути ли ще ни смути?
За съжаление напоследък родната реч, онова слово омайно и сладко, за което говори дядо Вазов, все повече прилича на смути - бъркоч от съвместеми и несъвместими, правилно и неправилно преведени думи, изрази и словосъчетания. Дали българският език е в действителност толкова беден, че не може да смогне на всички промени в световен мащаб? Нови изобретения във всички области изникват ежедневно и често идват у нас с готови названия. Ние обаче ги приемаме наготово, без да се стараем да им поставим български равнозначен термин. И ако възгледите на пуриста Иван Богоров търпят подигравки ("драсни-пални клечица" вместо "кибрит"), аз съм техен привърженик. Да, биха се получили някои абсурди, ако напълно изключим чуждиците от българския език, но по-добре ли е умишлено да ги употребяваме, когато имаме нарочна българска дума?
От нас зависи да опазим словото си, така че то да пребъде, както е оцелявало векове наред досега. Пътят към тази цел обаче задължително преминава към необходимостта да сме повече родолюбци и по-малко чуждопоклонници. А дали "смути"-то ще стане "плодова напитка", дали пълният член ще продължи да се употребява и дали след години още ще пишем и казваме "на когото", вместо "на който" само времето ще покаже...
