Странно е, ако трябва да перифразирам Камю, да се чувстваш толкова отчужден от себе си и същевременно толкова присъстващ в света. Това е модерният, съвременен диктат на отчужденото човешко присъствие.
Или казано с други думи – невъзможността да споделяш не само с някой друг, а дори със самия себе, целия си хаос. Докато той тихо метастазира в онова, което все още е останало от нас. Ако е останало.
Живеем във време, в което сме все по-малко способни да създаваме спомени, да се впечатляваме непосредствено от живота и от неговото смислено безсмислие. Именно тази нарастваща неспособност ни отчуждава от самите нас, изпълва ни с екзистенциална празнота, кара ни да се чувстваме сякаш ни няма, сякаш не сме тук. И всичко това, докато сме тук, докато присъстваме в битието или по-скоро в бита.
Превърнали сме се в емотиконите, на които толкова много се радваме – можем да бъдем реализирани само с натискането на един бутон, можем да бъдем програмирани да изразяваме определени емоции, без да се замисляме или да бъдем отговорни за тях, да сме част от едно пространство, което няма нищо общо със собствената ни реалност.
Собствената ни реалност, на която ние отдавна не сме собственици, а по-скоро наематели, души назаем. Реалност, специално проектирана от най-верните поданици на денонощно работещия диктат, за да внедри определени елементарни постулати в мисловните ни процеси – трябва да бъдеш богат, за да си щастлив, слаб и стегнат, за да си красив, амбициозен и непоколебим, за да си успешен. Реалността на нормалността.
И ако се питате дали можем да се спасим от отчужденото човешко присъствие, ще ви кажа – можем, но първо трябва да осъзнаем, че то е настоящето, в което ние преднамерено бяхме накарани да съществуваме. С което се съгласихме без дори да са ни питали, което ни убеди, че не трябва да задаваме въпроси, а още по-малко – да търсим отговори.
Четете, впечатлявайте се, провокирайте се, създайте си собствена система от вярвания, на които да се уповавате; собствени образци за поведение, мислене, живеене; собствено въображение, което никой не може да манипулира и отчужди от вас; собствено самосъзнание и култура на личната отговорност.
За да не бъдем повече чужденци в собствените си дни.
