Как става така, че човекът убива човеци? Въпреки че той е предопределен да носи Божията светлина на тази земя, която милостиво му е предоставена за временно ползване, преди да продължи своя път нагоре или надолу, според делата си? Какво засенчва тази светлина? Какво я загася, за да на нейно място грейне адският огън на най-големият грях – убийството? Историята на убийството до голяма степен е история на човечеството. Няма нужда дори да бъдат посочвани отделни имена. Всеки сам може да изреди дълги редици с имена на мъртъвци, които историята помни. Но всяка история си има начало, както и тази. А проследим ли върволицата от убийства, няма как да не стигнем до имената на Каин и Авел.
В Библията е казано: „Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на Господ придобих човек.“
Каин е първият човек, роден извън райската градина. Той е детето на изгубения рай. Той е първородният син на първите хора. На тези, които не са родени, а са създадени директно от Създателя. Нещо повече. Въпреки грехопадението на родителите му милостивият Бог не се е отвърнал от хората, а както чуваме от устата на самата Ева, той помага за раждането на Каин. Впрочем след него се ражда и Авел, а за това е споменато по-скоро мимоходом. Каин става земеделец, а Авел – пастир.
Тогава идва ред на изпитанието, на което Господ подлага човеците. Двамата братя му принасят плодовете на труда си. Господ поглежда благосклонно на приноса на Авел, но не поглежда по същия начин на приноса на Каин. Първородният син е огорчен. Господ забелязва това и го пита: „Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го овладееш.“
С тези думи Господ предупреждава Каин, а и всички нас. Ако това, което сме направили, не е достатъчно добро, не бива да се гневим и да се сърдим. Не бива да гледаме със завист към другите, а първо себе си трябва да гледаме и да поправим стореното от нас. В противен случай грехът е на една врата от нас. Изборът е наш. Само ние сме способни да овладеем нечистите си чувства и да не бъдем подвластни на низшите си помисли. И така да не се поддадем на греха. За съжаление обаче Каин сякаш не чува това предупреждение, вторачва се в злобата, която изпълва сърцето му. Той предава на Авел думите на Господ и след това го убива.
И наистина, ако се взрем в света, много злоба, много низши чувства бродят по него. А хората им се поддават и вършат злина след злина, защото са забравили Божия завет. Наистина, на никой не му е приятно да го критикуват и да оспорват качествата на свършеното от него. От друга страна на всеки се случва да сгреши, защото не сме съвършени. Грешката е всеобща, тя се повтаря всеки ден и ние не можем да я избегнем, колкото и да ни се иска. Но грешката не е грях. Грехът идва тогава, когато не сме способни да преглътнем своята грешка. Да махнем с ръка и да се опитаме следващия път да сме по-добри. Вместо това предпочитаме да се вторачим в грешката. Тогава ни се струва, че светът е несправедлив. Че другите имат повече от нас, а към тях се подхожда с меката ръка. Ние сме вечно ощетени. Потъвайки в тези небоугодни мисли, сърцата ни потъват в мрак и резултатът не закъснява.
Каин се опитва да скрие стореното от него, но Господ е всевиждащ и всечуващ – песента на пролятата в земята кръв не убягва на ушите му. В същото време Каин се оправдава, че нищо не знае. И че не е „пазач“ на брат си. Тук е и неговата втора грешка, защото освен всевиждащ Господ е и всеопрощаващ и когато свършим някое зло, ние не бива да го отричаме, а по-добре да го задържим в сърцата си. Но така ще очерним сърцата си. По-добре да признаем на Бог и да му искаме прошка. Ние често забравяме за тази възможност и също като Каин крием своите грешки, дори когато Господ ни пита в очите какво сме направили. Никога не можем да бъдем сигурни дали във вените ни тече кръвта на Каин или тази на брат му, Авел. Затова по-добре да приемем, че грешим и да се покаем, да се смирим (а не примирим). С всяко скриване на истината, с всяко отричане на очевидната лъжа, ние затъваме все повече и повече в лъжата, тъй като всяка лъжа води след себе си следващата. Кой знае докъде можем да стигнем, ако продължаваме да крием грешките си.
Когато не се покаем и не признаем греха си, наказанието няма да се забави. Така Каин бива проклет от Господ: „Когато работиш земята вече няма да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. Каин е лишен от най-скъпото му – връзката на земеделеца със земята. Адам и Ева са загубили своя роден дом в Рая. Каин губи дома си на земята. Той става вечен скитник и бездомник. Нещо повече, Каин става първият бежанец на земята. Нещо, което е добре да си припомним днес. Защото всички бежанци са бездомници, дори тези, които са друговерци.
Ще ме порицаете поради различната вяра на днешните бежанци. И аз ще ви помоля да прочетете Лука 10: 25-37, защото кой съм аз, че да казвам каквото и да било, когато в Библията вече всичко е казано. Притчата за добрия самарянин започва с въпроса как може да се наследи вечен живот, а самият Христос казва, че всичко го пише в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.“ Следва въпросът кой е ближният и именно тогава се появява притчата за добрия самарянин, която всеки знае и няма нужда да преразказвам. Ближният е този, който е сторил милост без значение от неговата вяра. Всъщност самият Христос казва, че ближният е абсолютно всеки човек, независимо от неговата раса или вяра, независимо от това дали той е добър или лош. Всъщност Христос е дори по-краен. Според него именно към тези, които ни правят зло, трябва да се отнасяме най-добре.
Но нека се върнем отново към Каин, който казва на Господ, че наказанието, което му е дадено, е непосилно за него.
„Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> зем; ще съм скрит от твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята, и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие. А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седемкратно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.“
Въпреки падението на Каин Господ се грижи той да остане жив, защото това е съдбата ни – да носим плодовете на това, което сами сме посели. Да носим теглилата, които сами сме сложили на гърба си. Господ показва добрината си, защото колкото и грешен да е изпадналият в немилост, каквото и зло да е свършил, толкова по-голямо е и теглилото му. И затова той заслужава нашата прошка. За съжаление днес дори и най-близките сякаш не са ни ближни, а какво остава за другите, пък камо ли за тези, които досущ като Каин са бежанци. Ако Господ съдеше по човешката мяра, той би могъл на място да убие Каин. „Око да око, зъб за зъб“, обичат да казват хората. А друговерецът Ганди предупреждава: „Око за око и скоро целият свят ще ослепее.“ Всъщност Ганди е казали и нещо друго – че ако християните се държат като християни, той самият ще стане християнин…
Само ние можем да решим по какъв начин да съдим делата на другите, ако сме толкова самоуверени, че да забравим, че първо себе си трябва да съдим и своите дела, преди да се обърнем към другите. Но хората са грешни, това е нашата съдба. Ние носим със себе си своите купища грешки и можем или да се обвиняваме за тях, или да стъпим върху тях по пътя си напред и нагоре. А ако все пак съдим, нека поне се попитаме как бихме искали да съдим и да бъдем съдени: така, както съдят хората или така, както съди Господ.
Каин може да ражда убийството и от него то да е плъзнало сред хората. Може вовеки да бъде считан за лош пример, както казва Йоан в Евангелието си (3:12). Може да е пример за нечестиви дела за разлика от брат си, когото са наричали праведен (Матей 23:35). Но това не значи ли, че и от неговите дела трябва да вземем поука? Добре е да помним Каин, за да не станем като него.
Авел е първият мъченик, а Каин – първият убиец. А ако Каин е първоизточникът на злото, насилието и завистта, то ние дори трябва да му бъдем благодарни. Защото чрез нечестивото си дело той нагледно ни е показал какво не трябва да правим в никакъв случай. Не трябва да се поддаваме на злото, насилието и завистта, а да отворим ушите и сърцата си, за да чуем какво ни казва Господ. А каквото е имал да ни каже Господ, казано е в Библията. Затова като видим някой от потомците на Каин, добре е да постъпим като Господ и да не го убиваме. Извършим ли убийство, ние автоматично ще се превърнем в негови потомци. Каин и без това не може да намери място на тази земя. Той вечно бяга с белега на челото си. Той е получил най-голямото наказание. За какво ни е да го наказваме допълнително? Нека не се поддаваме на желанието си да хвърляме камъни по грешниците. Нека се смирим и да не се даваме на бесовете, които са превзели времето ни. Нека не убиваме сърцата си със злоба и ревност. Амин!